Пролет на село

С обич за Мария

Киро

Обича да гони всякакви летящи предмети,
да танцува
да мечтае

и с нетърпение си чака шофьорската книжка, за да заеме достойно мястото си на предната седалка.

Киро е най-шантавото куче, което познавам. Рождената му дата не е известна. Намерен е преди около 6 години по софийските улици, а днес живее в Бургас. Притежава особен характер и не се поддава на възпитание. Има собствено мнение, различаващо се винаги от това на стопаните си. Не обича децата, възрастните, хората по принцип го изнервят и ги понахапва, не се погажда с други кучета, не уважава котките, а птиците събуждат първични чувства в него... Обича да бяга, да спи под завивки, да прави бели, да вие, да го чешат и галят по задните части (това му е любимо), да хапва салата от моркови и зеле, готвено също, обича да се снима и като види фотоапарат си намира спешна работа пред обектива...
И още много :) Това е Киро.

Пролетта дойде...

За мартениците

Преди няколко години се загледах в ръката на колежка, която беше накичена с много мартеници. От тях само три бяха направени от конци. Останалите бяха предимно от пластмаса, силикон и стъклени мъниста. Украшенията на колежката се събираха в една цяла шепа.
Представих си как тези „мартенички” ще бъдат стегнати върху нежните клончета на някое дръвче, вятърът ще ги вее, а птичките ще се плашат от тях. След няколко години може и да паднат на земята, а тя ще се опита да ги разгради. После си представих още 10 такива шепи какъв куп правят, после още 50, после се опитах да си представя 2 милиона. Зави ми се свят.
А те- джунджуриите, могат да се ползват повторно. За гривни, гердани, обици и всякакви бижута; за декорация на дрехи, на пантофи, на саксии, на пердета, на чанти, на вази, на огледала и за какво ли още не. Възможностите са неограничени.
Вече не купувам мартеници. Правя ги сама, като използвам само вълна, но все още боядисана с химикали. Другата година ще се пробвам да я боядисам с природни материали. Когато дойде време да ги свалям, избирам да е под камък. Така го чувствам.
Вярвам, че правенето и връзването на мартениците е силна магия. Докато ги правим, вплитаме нашите искрени пожелания за здраве, щастие и други хубави неща, а когато ги връзваме, „връзваме” пожеланията за човека. Това е един от любимите ми български обичаи.

Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно същество се покрива с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък… ние ставаме търсачи.

Петер Матисен