28 януари 2010


Расли на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки, от деца били неразделни. Съдбата на листенцата е такава, че определено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат. Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало и както обикновено става двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била голяма и искрена и нямало по-голяма любов на света. Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени. Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света. Всичко това продължило дълго време.

Един ден едното листенце, за да докаже на другото колко много го обича и като доказателство, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка, но увереността му, че постъпва правилно била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце.

Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи подарък, а искало да върне жеста. Така то решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е по-голяма и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално затова решило също да изреже от себе си парченце под формата на сърчице, но за да докаже, че обича повече изрязало по-голямо сърчице в гърдите си.

Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено, но и двете не смеели да признаят едно пред другото как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитало да постави подаръкът който било получило на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това което са направили. Преди нещата били много по-добри. Всяко искало нещата да се върнат обратно и осъзнало грешката, която допуснало, но нищо вече не можело да се направи. Така листенцата разбрали, че любовта няма нужда от доказване, че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно можеш да я загубиш. Понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта.

Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, то така и никога не почувствало кръпката като част от себе си и вече никога не станало цяло и завършено. Все пак така успяло някак да прикрие дупката си.

Другото листенце вземало по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. То пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през него и така то продължавало своите опити, но никога не успяло да възвърне целостта си. И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги.

Двете листенца прекарали остатъка от живота си слети и обвиняващи се едно друго, защото любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава. И трябва да обичаш когато си цял и завършен, а не поради това че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си. Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена. И никога когато получиш любов не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото ако мислиш, че даваш повече любов отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш.


Токораз Исто