Днес е 21 декември. За тази дата се чувствам учудващо добре. Няма стрес, няма дразнене, няма мислене, за разлика от миналата година. Даже имам приповдигнато настроение. Може би защото съм в отпуска? Или защото съм се потопила в творчество?
Възможно е просто да съм започнала да не приемам всичко толкова лично.
Или?
Вдъхновена от статията на Ники: тук , реших да препубликувам стара такава за боядисване с природни материали. В голям съд се слага вода, пуска се отварата (която трябва да е в мрежичка или торбичка) и се оставя да ври дълго време. Водата с боята се оставя да престои цяла нощ.
На другия ден огънят отново се пали и се чака отварата за заври.
За да хване равномерно боята, вълната или платът трябва предварително да са накиснати добре във вода.
Вълната стои в съда, докато водата ври. И се бърка, за да не загори на дъното. След около час, час и половина, огънят се спира, а съдът се оставя така за около половин час.
Вълната се вади и се изплаква добре със студена вода.
Оставя се да съхне.
Какви цветове можем да си направим и от какво:
Бежово - от листата, клоните и кората на мушмула и липа.
Жълто - от люспите на кромид лук, близалцата на шафран, цвят на млечок, кори от киселица, листа или стъбла на сърпец, пожълтели есенни листа на черница и пипер, листа на праскова и кайсия, цветове на жълта лайка, корени от лапад, цветове или стъбла на вратига, листа и стъбла на кукуряк, цветове на жилавика, камшица и лютиче, клончета от смрека, корени и клони на смрадлика, калуна, смокиня, златна пръчица.
Медено - от кори и листа на дюля.
Зелено - от стъбла и листа на домати и коприва, кори от млад дъб, листа от чемерика, мъх или листа на зелениче.
Кафяво - от листа и черупки на орех, кори от глог, листа от мушмула, корени от здравец.
Черно - от листа и кори на елша, кори на смрадлика, мъждрян, стъбла и листа от бабук и лютивец, сажди, от цвят и стъбла на риган.
Розово - от кори и клончета на синя слива.
Червено - от корени и листа на брош, цветове от риган и мушкато, сухи жълти листа от киселица, лишей от камениче, кармъз.
Синьо - от зърна на бъз, от клонки и плод на къпина, черна боровинка, птиче грозде.
Наситеността на цвета зависи от това, колко време е вряла отварата и каква е концентрацията. С две думи - да експериментираме :)
Има още много растения, които се ползват за боядисване. Издирвам ги.
Село Добърско се намира на 12 км от Разлог, разположено по южните склонове на Рила планина. Надморската му височина е 1070 м. От него се открива гледка към Рила, Пирин и Родопите. Тук живеят около 700 души. Най-интересното за мен е старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Построена е през 1614 г. с любопитна история, която най-добре ще ви разкажат на място. Църквата един от 100-те национални туристически обекта. Стенописите са уникални. Някой от светците не са изографисани по канона. Това е църквата с известния стенопис на Исус Христос изобразен като в ракета. С две думи-трябва да се види.
В двора на църквата има лековито изворче също с интересна легенда. Разказва се, че от тук са минали ослепените самуилови войници, на път за Рилски манастир. Облекчавали са болките си с водата от аязмото. Легендата разказва, че част от тях са останали тук и са се задомили.
Особено впечатлена останах от Златните баби на Добърско. Песните им могат да вдигнат на крака всеки, а театралната сценка, която представят ще разсмее и най-големия сърдитко :)
Включват и гостите в програмата :)
Снимката е на Андриана Андреева.
Град Белица също се намира в южната част на Рила, близо до Банско и Разлог. Населението е около 3 600 души. Ако стигнете до тук, най-важното нещо, което трябва да видите е паркът за танцуващи мечки. Не си спестявайте поучителните истории на всяка една от мечките, станали жертва на човешката простотия, алчност и упадък.
Църквата "Св. Георги" е изградена през 1833-1835 г. Била е започвана няколко пъти, но турците са я събаряли още по време на строежа. Хората обаче не се отказвали. Накрая местният паша се ядосал и предупредил, че ако опитат още веднъж да издигнат християнски храм на такова видно и високо място, ще избие всички. Мислили, мислили българите какво да правят и накрая измислили. Отишли при пашата и му казали, че ако позволи да се издигне църквата на това място, ще поставят на нея голям часовник, който ще е в полза на всички. След много молби, пашата се съгласил. Жителите на Белица събрали всичките си спестени пари, натоварили кожи, животни, сирене, мляко и други продукти и заминали за Виена да продадат стоката. С печалбата купили този часовник, който монтирали върху кулата на църквата. През Илинденско-Преображенското въстание църквата била опожарена и часовникът рухнал на земята. Частите му били събрани от един мюсюлманин и след възстановяването на църквата часовникът бил сглобен и монтиран отново. И до днес стои тук, отброявайки с удар всеки половин и един час.
Друго впечатляващо в Белица е дървен тракийски саркофаг на възраст 2 500 г. Намерен е през 1995 г. в района, но е реставриран съвсем скоро, поради липса на средства. Няма подобна находка на Балканския полуостров. Дървото от което е направен саркофагът е мура. Сега се прави изследване точно от каква мура. Човекът погребан в него е бил разчленен, като до частите му са намерени останки от любимия му кон. Жената от музея ще ви разкаже всичко друго :)
Докато слушахме за музейната експозиция, това сладурче чукаше неуморно по стъклото да му обърнем внимание :)
Близо до Белица, по пътя за Семково, има новооткрит рибарник, който предлага и храна. Възможно е да ви посрещнат така.
Идеята за летенето ме тормози от почти две години. Ама нищо не правих по въпроса :) Само чаках. Та по едни странни стечения на обстоятелствата, прекарах два дена в компанията на един страхотен екип от летци и фотографи. Всички бяха рядко свестни хора.
Тук е мястото да изразя безкрайната си радост и благодарност на Светльо, който ме повози край морето, точно по залез слънце. Благодаря!
Светльо е абсолютен професионалист. Не усетих кога литнахме, нито кога кацнахме. Нямаше страх, нямаше стрес, имах му пълно доверие. Скоро ще му е готов сайта и ще го пусна тук.
Усещането да си във въздуха, без защитни стени и без сигурна опора под краката е невероятно! А вятърът...Ехххххх.
И хич не ми стигна, искам още и още и още...
Докато се усетя и вече съм на пътя. Возя се в някакво комби (вишнево) и си мисля за "случайностите". В главата ми излиза образът на г-н Георгиев и неговата доволна, знаеща всичко усмивка:
"Мили ми студенти, вие сте резултат от всичките ви досегашни избори, и тези които сте направили, и тези които не сте направили."
Както ми се яви, така и изчезна.
Поглеждам през прозореца и гледам родопски пейзажи. Прелест! Свалям стъклото и вдишвам литър свеж въздух. Дааа, това е друго нещо вече. Страничното огледало хваща бързо отражението ми и ме вика да се погледна. Няколко мятащи се от вятъра къдрици и две все по-непознати очи. Навеждам се леко напред, току виж съм открила и другите си части, но уви - не.
Очите пак ме викат, задържат ме. И в този момент киното започва.
Лентата завърта с бясна скорост десетки сцени от последните 15 години. Хора, улици, гари, влакове, лампи, къщи, срещи, смях, любов, драми и край на света (колко пъти "наистина" свършваше... ).
Опааа. Лентата се забавя и спира някъде там и отдавна.
Диана отива на първото си екскурзионно летуване с новия си клас от новото (трето по ред) училище. Рила. Раницата е толкова тежка, че не може да я носи. На поредния баир се вижда в чудо и решава да даде 5 от 10-те си лева с които разполага за двуседмичния лагер, на Желяз, за да й носи раницата до хижата. Той се съгласява, без да става ясно дали е заради парите, заради съчувствието или заради нещо друго. Когато стигат хижата (дори сега Диана е последна), последва клетва със сериозен поглед към небето "Никога повече по такива баири! Никога повече."
Лентата отново се забързва........ииииии........стоп.
Диана вече е туристка. Обикаля разни известни места и се диви на големия шарен свят. Докато пътува към конкретната цел, пропуска истинското пътуване и всички малки бонуси, които вървят с него. Стига до целта, но понеже е тръгнала с очаквания, разочарованието не й прощава. Понякога е леко, друг път е по-силно.
Тук някакъв проблем с техниката...л...е...н..т..а..т..а...е..... на..к.ъ.....са..на....
Диана е ловец. Алчен и страстен ловец на мигове. Забравила е клетвата за баирите. Не пропуска мероприятие или възможност за пътуване. Иска всичко и по много. Сега, разбира се.
...........иииииии..................фъррррррррррррррррррррр.......................................................................
Алчността е заменена от някакво носталгично колекционерство на моменти. Безценностите се разглеждат на тъмно, в самота и в подходящото метеорологично време.
Диана се е превърнала в наблюдател. Обаче не безпристрастен. Изпитва благодарност за всичко, което й се дава и което не й се дава. Срещнала е много пътници. Всякакви хора. Едни са болни от мания за пътуване (тежка болест, но лечима), други търсят мястото си под големия свят. Някой се опитват с пътувания да залъжат онази голяма изначална дълбока самота в тях, но номерът все не става. Среща и такива чудаци, всеки с лична история, достойна за книга, които се чувстват навсякъде като у дома си. Те са й любимите. Познава ги по очите. Понякога се запознава с тях и слуша историите им с внимание. Друг път само ги подминава по пътеки, улици, спирки, кимва им с глава и се усмихват един на друг разбиращо.
Диана е развила чувство за отговорен туризъм. Зачита местните ресурси и хората в района. Дори да си плаща знае, че е на гости. Старае се да не се различава много на външен вид (шантави дрехи, провокативни прически и т.н). Опитва се да бъде полезна и когато й се дава възможност полага доброволен труд. Пазари от малките местни магазини, ако има и местни продукти, за да подпомага икономиката в района. Предпочита къщи за гости, вместо хотели. Търси еко сертификатите за услугите които ползва, ако ги има в района. Избягва найлонови торбички и винаги има една платнена чанта под ръка. Използва сапун и паста за зъби, направени изцяло от билки, които не замърсяват околната среда. За транспорта обаче нищо не може да каже. Ползва каквото й падне, в зависимост от парите с които разполага. Няма шофьорска книжка, колелото й ръждясва в мазето, а на стоп пътува само в крайни случаи.
-->
Фърррррррррр............................................................................................................................................
Филмът нещо много се проточи. А, имало още малко до края.........................................................
Слънцето е изгряло едва преди минути. Диана седи на чисто мократа трева и се чуди как може да има кристална мисъл, толкова рано сутринта. Балканът мълчи, сякаш слуша изповед. Осъзнаванията изплуват подобни на мехурчета в локва.
Научила е, че всичките й страхове могат да се раздробят до два основни вида - страх за физическото тяло и страх за егото (сега е по-лесно да се отърве от тях).
Разбрала е, че често позволява да я лъжат. Така й е по-красиво някак.
Избрала е никога да не пада духом, каквото и да се случи. Или може да промени нещото, или не може. Успокоява се с "Винаги може да е по-зле".
Ако не чувства едно пътуване, просто не тръгва. После се оказва, че е имало защо.
Осъзнала е, че стресът и гневът са лично неин избор и нищо външно не е виновно за това.
Успяла е да захвърли всичките си предрасъдъци и използва възможността да общува с всякакви хора.
Старае се да се поставя на тяхното място. Така разширява собствените си възприятия за света.
Убедена е, че е лесно да се избягват конфронтациите.
Отказва да се разстройва много при раздяла. Казва си "до нови срещи" и вярва, че отново ще се върне някой ден.
Избрала е да не пътува с хора, които не чувства. Тук не прави никакви компромиси вече.
Не се страхува смело да сменя програмата. Ако нещо не й харесва, просто си тръгва. Ако нещо много й харесва, просто остава.
Чувства, че мястото и хората я променят, а тя променя тях по някакъв начин. Затова се старае да дава най-доброто от себе си.
Научила се е да пази любимите си места и случки в тайна от света.
И винаги да слуша духа си. Винаги!
И да прави нещата с уважение.
И да дава възможност на хубавите неща да се случват.
Да бъде щедра и да не отказва, когато й дават.
Развила е и търпеливостта си.
Осъзнала е, че няма нищо случайно във Вселената. Ако нещо не й е ясно днес, ще й стане ясно след време.
Приела е, че свободата, като всичко друго, е само и изцяло въпрос на личен избор.
Стигнала е до извода, че искрената усмивка отваря почти всички врати.
И че искрените благословии имат огромна сила и наистина работят.
Научила се е да бъде искрена, без да наранява хората.
А сега просто знае когато трябва да бъде някъде. И тръгва.
Чувам шофьора на виолетовото комби да ме вика по име. Нужно ми е малко време да се върна.
-Да?
-Диана, коя си всъщност ти?
-Хм, да беше ме питал вчера. Може утре да ти кажа. Днес не знам.
В голям съд се слага вода, пуска се отварата (която трябва да е в мрежичка или торбичка) и се оставя да ври дълго време. Водата с боята се оставя да престои цяла нощ.
На другия ден огънят отново се пали и се чака отварата за заври.
Вълната стои в съда, докато водата ври. И се бърка, за да не загори на дъното. След около час, час и половина, огънят се спира, а съдът се оставя така за около половин час.
Вълната се вади и се изплаква добре със студена вода.
Оставя се да съхне.
някъде по пътя
Село Добърско се намира на 12 км от Разлог, разположено по южните склонове на Рила планина. Надморската му височина е 1070 м. От него се открива гледка към Рила, Пирин и Родопите. Тук живеят около 700 души. Най-интересното за мен е старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Построена е през 1614 г. с любопитна история, която най-добре ще ви разкажат на място. Църквата един от 100-те национални туристически обекта. Стенописите са уникални. Някой от светците не са изографисани по канона. Това е църквата с известния стенопис на Исус Христос изобразен като в ракета. С две думи-трябва да се види.
В двора на църквата има лековито изворче също с интересна легенда. Разказва се, че от тук са минали ослепените самуилови войници, на път за Рилски манастир. Облекчавали са болките си с водата от аязмото. Легендата разказва, че част от тях са останали тук и са се задомили.
Особено впечатлена останах от Златните баби на Добърско. Песните им могат да вдигнат на крака всеки, а театралната сценка, която представят ще разсмее и най-големия сърдитко :)
Включват и гостите в програмата :)
Град Белица също се намира в южната част на Рила, близо до Банско и Разлог. Населението е около 3 600 души. Ако стигнете до тук, най-важното нещо, което трябва да видите е паркът за танцуващи мечки. Не си спестявайте поучителните истории на всяка една от мечките, станали жертва на човешката простотия, алчност и упадък.
Църквата "Св. Георги" е изградена през 1833-1835 г. Била е започвана няколко пъти, но турците са я събаряли още по време на строежа. Хората обаче не се отказвали. Накрая местният паша се ядосал и предупредил, че ако опитат още веднъж да издигнат християнски храм на такова видно и високо място, ще избие всички. Мислили, мислили българите какво да правят и накрая измислили. Отишли при пашата и му казали, че ако позволи да се издигне църквата на това място, ще поставят на нея голям часовник, който ще е в полза на всички. След много молби, пашата се съгласил. Жителите на Белица събрали всичките си спестени пари, натоварили кожи, животни, сирене, мляко и други продукти и заминали за Виена да продадат стоката. С печалбата купили този часовник, който монтирали върху кулата на църквата. През Илинденско-Преображенското въстание църквата била опожарена и часовникът рухнал на земята. Частите му били събрани от един мюсюлманин и след възстановяването на църквата часовникът бил сглобен и монтиран отново. И до днес стои тук, отброявайки с удар всеки половин и един час.
Друго впечатляващо в Белица е дървен тракийски саркофаг на възраст 2 500 г. Намерен е през 1995 г. в района, но е реставриран съвсем скоро, поради липса на средства. Няма подобна находка на Балканския полуостров. Дървото от което е направен саркофагът е мура. Сега се прави изследване точно от каква мура. Човекът погребан в него е бил разчленен, като до частите му са намерени останки от любимия му кон. Жената от музея ще ви разкаже всичко друго :)
Докато слушахме за музейната експозиция, това сладурче чукаше неуморно по стъклото да му обърнем внимание :)
Близо до Белица, по пътя за Семково, има новооткрит рибарник, който предлага и храна. Възможно е да ви посрещнат така.
снимка: Малина Соломаха
