Вчера сънувах, че съм дърво, обагрено в жълто. Днес не знам дали не съм дърво, което сънува, че е човек...
Най-любимият ми преход: Карлово - хижа Васил Левски - хижа Рай - Калофер. За разказване няма. То е все едно да излезеш от църква след дълга молитва и да искаш да говориш. Това е моят храм- Централен Балкан.
17 октомври 2013
07 октомври 2013
Кога, ако не сега?
Предизвикателството този месец е да отделите време за себе си най-накрая. Само за себе си. Оставяте жени, мъже, деца, работа и всичко останало. Просто зарязвате всичко. Ей така, напълно отговорно. Сами със себе си.
Може да си направите списък на всички неща, които винаги сте искали да направите, но не ви е стигало времето, енергията или нещо друго. Разгледайте спокойно списъка и си изберете какво да хванете. Важното е да само за вас, за вашия вътрешен свят, за вашия мир. Може и да не правите списък. Просто отделете време само за себе си.
Едва ли някога ще сте по-свободни от сега, едва ли някога ще сте по-можещи от сега. И това предизвикателство важи за всички бъдещи месеци. Направете си ваш ден, ваша седмица, ваша година, който колкото може и иска.
Докато се събудим и вече сме минали 30-те, докато прогледнем сме чукнали 40-те, а докато се научим да живеем истински сме над 60-те и тялото е дало фира. Няколко години след това умираме... Толкова.
Сенека е казал: “Както баснята, така и животът се цени не по дължината, а по съдържанието.“ А пък аз мисля да отида в Балкана. По-богата скоро няма да стана.
На вас желая изпълващ месец с един много специален поздрав долу :)
Може да си направите списък на всички неща, които винаги сте искали да направите, но не ви е стигало времето, енергията или нещо друго. Разгледайте спокойно списъка и си изберете какво да хванете. Важното е да само за вас, за вашия вътрешен свят, за вашия мир. Може и да не правите списък. Просто отделете време само за себе си.
Едва ли някога ще сте по-свободни от сега, едва ли някога ще сте по-можещи от сега. И това предизвикателство важи за всички бъдещи месеци. Направете си ваш ден, ваша седмица, ваша година, който колкото може и иска.
Докато се събудим и вече сме минали 30-те, докато прогледнем сме чукнали 40-те, а докато се научим да живеем истински сме над 60-те и тялото е дало фира. Няколко години след това умираме... Толкова.
Сенека е казал: “Както баснята, така и животът се цени не по дължината, а по съдържанието.“ А пък аз мисля да отида в Балкана. По-богата скоро няма да стана.
На вас желая изпълващ месец с един много специален поздрав долу :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)