Манастирът Алчи (Alchi) е същинско архитектурно чудо от 10-ти век, съставено от различни храмове с изобилие на скулптури и рисунки, посветени на различни божества и сили. Той е единственият манастир в Ладак който не е разположен на високо и точно до него тече живописната река Инд.
Когато влязохме в храма дъхът ми спря. Спря съвсем буквално и едва тогава осъзнах смисъла изобщо на този израз. Стените бяха изрисувани с хиляди буди, всеки уникален, а многопластовият таван беше декориран със сложни сцени, по краищата на които се разполагаха нарисувани бели гъски и коне. В центъра на храма се извисяваше величествена ступа. Преминавахме от зала в зала и се опиянявахме от древното изкуство. Мястото е силно туристическо, но наистина си струва да се види. Снимането вътре е строго забранено.
Когато влязохме в храма дъхът ми спря. Спря съвсем буквално и едва тогава осъзнах смисъла изобщо на този израз. Стените бяха изрисувани с хиляди буди, всеки уникален, а многопластовият таван беше декориран със сложни сцени, по краищата на които се разполагаха нарисувани бели гъски и коне. В центъра на храма се извисяваше величествена ступа. Преминавахме от зала в зала и се опиянявахме от древното изкуство. Мястото е силно туристическо, но наистина си струва да се види. Снимането вътре е строго забранено.
снимка: Петър Паунчев |
Служещите в манастира с песен на уста вадят кайсиеви ядки, които по-късно ще се превърнат в олио за свещи. |
Фянг манастирът (Phyang Monastery) е основан през 1515 г., но изглежда сравнително нов и модерен. Намира се едва на 15 км. от Ле и е лесно достъпен. С пристигането ни започна красива вечерна пуджа, към която се присъединихме и ние.
снимка: Петър Паунчев |
Манастирът Чемре (Chemrey). Пристигнахме тук по залез слънце и не ни се тръгваше. Хармонично място е точното определение за него. Атмосфера на абсолютна хармония.
Чемре. Снимка: Петър Паунчев |
От всички манастири които посетихме в Ладак, манастирът Мато (Matho) беше най-особеният за мен. Като усещане беше много различен и нямах желание да се задържам много.
Основан е през 1410 г. и е единственият манастир в Ладак принадлежащ към Сакяпа – школа в тибетския будизъм. Не е силно туристическо място, но пък е много уважаван от местните. Всяка година в началото на тибетската нова година тук се провежда оракулски фестивал. По време на фестивала, който е повече церемония, духът Rongtsan влиза в тялото на монах, чрез който предсказва бъдещето на цялата общност за започващата година.
За „съдове“ на духа-оракул на всеки 3 години се избират трима монаси, които преминават през сериозна подготовка от медитации и строг пост. Всяка година в деня на церемонията от купа с листчета се тегли името на един от тях, който ще приеме Rongtsan в себе си.
Вероятно манастирът е едно от местата, където усилено се практикува магьосничество. Има интересни разкази на местни хора, които са виждали монасите в свръхестествени ситуации.
Гледка от терасата на манастира. 3526 м.н.в. |