Морско

На плажа

Стоя на неизвестен плаж, далеч извън града, оставила съм на вятъра и морето да прочистят ума и тялото ми. В далечината виждам човешка фигура бавно да се приближава към мен. Докато се движи силуетът се оформя и започвам да различавам женски очертания на жена около 40-те. Запътила се е към мен. Докато наближава си мисля с какво тя си мисли, че мога да й помогна. Изражението й е сериозно и съсредоточено в мен, може би и леко напрегнато.

Поздравявам първа.
- Всичко наред ли е с Вас? – ме пита жената, все така напрегната.
Аз се изненадвам искрено и отговарям: - Да, защо?
- Ами изглеждате много нещастна, тук, сама на този безлюден плаж. Кажете ми с какво мога да помогна? Няма неразрешими проблеми, наистина!

Уверявам я, че всичко е наред и съм имала нужда да остана сама край морето и да се насладя на последните слънчеви дни. Тя вижда, че се усмихвам докато обяснявам нуждите си и се отпуска. Благодаря й и я отпращам с хубави пожелания.

От диалога разбрах, че изглеждам като самоубийца, но не това ме шокира толкова. Шокирах се от собствената си изненада (може би и леко раздразнение) от протегнатата ръка на непозната, на един забутан плаж и от това, че съм забравила за тези най-елементарни човешки ценности, с които съм възпитана и израстнала. Чудя се още колко други съм забравила...

На Ропотамо

Зимно море

лебедови стъпки

Колко мило и уютно може да му стане на човек като види празен от хора плаж, пълен с видрови стъпчици...

номадска среща

течно злато

В търсене на средиземноморския буревестник

14 часа в морето, от Несебър до Резово и обратно. Вече съм проверена- не ме хваща морска болест. Вълнението в един момент стига до 3 бала. Слънцето бели кожата, солта се просмуква през влакната на дрехите, сърцето пее.

Дължина на тялото: 35 см. Размах на крилата: 80 см. Оперение: възрастните и младите отгоре са тъмнокафяви, а отдолу – бели, едноцветно тъмна опашка. Биотоп: обитава морски крайбрежия и острови. Гнезди предимно на колонии по скали или в земни дупки, които сам издълбава.
Наскоро средиземноморският буревестник е обявен за световно застрашен вид със статус „Уязвим“, съгласно Червения списък на IUCN, включен в Приложение 1 на Директивата за опазване на дивите птици на Европейския съюз.

Казват, че са много тайнствени птици. Не много проучени, кацали за нощувка само в безлунни нощи. Дали е вярно не знам.

Возим се на романтичен катамаран, на 10 км от сушата, а на връщане покрай брега. Тихи сме.

Екипаж от 4 души, заместник капитанът е най-млад. Идва от Добрич, от малък в морето, мечтае за собствена лодка.

Обстановката вътре предразполага към целодневен мързел и удоволствия.

Мачти и платна.

Делфини ни посрещат и ни показват пътя за кратко. Извръщат глави към нас и ни гледат с изразително любопитство. Радват ни се колкото ние на тях. Филмът "Дълбока синева" ми минава през очите на бързи кадри: Жак, Енцо, делфините и онова чувство на почти докосната свобода...

Преживяването е толкова истинско, че ми се доревава. Кой знае кога пак... И кой знае дали някога...

Платната пуснати. Вятърът е благосклонен.

След морската болест, Ани я хваща носталгия.

Фарът на остров Св. Иван - царството на гларусите. Тук те са господарите - хиляди, можещи, търсещи, пазещи територия, често смело агресивни. Решавам, че искам да живея на острова и да пускам фара нощем.

Вилните селища по бреговете са накацали навсякъде.

Слънцето си ляга. Утре пак.

Слизам от катамарана и земята продължава с часове да се клати под мен. Лягам си - леглото се люлее. Едва сега усещам, че кожата ми гори безобразно, а косата ми е на фитили със сол. На другия ден всичко изглежда много далечно. Все едно е било преди месеци.

Летни лунни изгреви

Драматични небета

Последен залез от изминалото лято...

На море