Скъпи приятели, имах много труден месец, очертава се и декември да е така. Изтощена съм, почти съвсем. И понеже активно се включвам в предизвикателствата, а този месец не ми е достатъчна енергията, викам да си починем малко :)
Измислила съм нещо леко и разтоварващо – ръчно направени подаръци за коледните празници. Да, по-лесно е да се купят разни готови неща, но не могат да бъдат толкова лични и изразителни, както сътворените от вас. С един куршум – два заека. Вдъхновението за вас, подаръците за близките ви :) Направете каквото си искате, в нета е пълно с идеи.
от Уикипедия:
„Творчество e умствен и обществен процес на човешката дейност, при който се създават качествено нови материални и духовни ценности. Свързан е с генерирането на нови идеи и понятия, или пък нови връзки между вече съществуващи такива. Съществената разлика с производството е оригиналността на новия продукт. Творчеството е също така неразривно свързано със свободата.”
Изчезвам, не знам до кога…
30 ноември 2013
09 ноември 2013
Ноемврийското предизвикателство си дойде само. Беше по гарите, в някое друго купе на влака, в зеленчуковите магазинчета и по улиците на Бургас.
Първоначално ми хрумна, когато видях един мъж да закусва баничка и му казах с усмивка „Добър апетит!“. Беше съвсем чистосърдечно. Този човек така лошо ме погледна, все едно му се подигравам. Замислих се какво лошо има в това да поздравяваш и заговаряш непознати. Толкова много втълпени фалшиви ценности, толкова много комплекси... Или пък страх обществото да не ни отхвърли. Как би изглеждала една страна, в която всички хора се поздравяват, усмихват се, помагат си, споделят кратки мигове и си продължават по пътя? За мен би изглеждало много, много добре.
Така, отнесох се, ще карам по същество. А съществото на нещата е в заговарянето на непознати хора, колкото повече, толкова по-добре. Ако може всеки ден – идеално :) Темата и интензивността на контакта е ваш личен избор. Може да е само „Добър ден!“, а може и да поканите непознат да пие кафе с вас. Може да предложите помощ на някой, може каквото ви се ще. В най-лошия случай ще ви гледат, все едно сте луди, като добрите варианти са доста повече. Важното е да сте искрени и усмихнати, с отворено сърце и прямота в погледа. Тогава се случват красивите неща. И някак си съм дълбоко убедена, че ако пет различни непознати души поздравят един намръщен чичко, накрая той ще отвърне. Пък после ще започне да прави същото с други, защото нормата вече е различна.
И сега като се замислих, се оказа, че някои от сегашните ми приятели съм ги открила точно по този начин! Наздраве другари :)
Първоначално ми хрумна, когато видях един мъж да закусва баничка и му казах с усмивка „Добър апетит!“. Беше съвсем чистосърдечно. Този човек така лошо ме погледна, все едно му се подигравам. Замислих се какво лошо има в това да поздравяваш и заговаряш непознати. Толкова много втълпени фалшиви ценности, толкова много комплекси... Или пък страх обществото да не ни отхвърли. Как би изглеждала една страна, в която всички хора се поздравяват, усмихват се, помагат си, споделят кратки мигове и си продължават по пътя? За мен би изглеждало много, много добре.
Така, отнесох се, ще карам по същество. А съществото на нещата е в заговарянето на непознати хора, колкото повече, толкова по-добре. Ако може всеки ден – идеално :) Темата и интензивността на контакта е ваш личен избор. Може да е само „Добър ден!“, а може и да поканите непознат да пие кафе с вас. Може да предложите помощ на някой, може каквото ви се ще. В най-лошия случай ще ви гледат, все едно сте луди, като добрите варианти са доста повече. Важното е да сте искрени и усмихнати, с отворено сърце и прямота в погледа. Тогава се случват красивите неща. И някак си съм дълбоко убедена, че ако пет различни непознати души поздравят един намръщен чичко, накрая той ще отвърне. Пък после ще започне да прави същото с други, защото нормата вече е различна.
И сега като се замислих, се оказа, че някои от сегашните ми приятели съм ги открила точно по този начин! Наздраве другари :)
Днес попаднах на това
Орая - Планинският Мечтател
"Не ме интересува как си изкарваш прехраната - искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти - искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята, или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш, или да я “поправяш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта- моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си “предател”, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден и дали можеш да си Извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението - твоето или моето - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти."
"Не ме интересува как си изкарваш прехраната - искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти - искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята, или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш, или да я “поправяш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта- моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си “предател”, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден и дали можеш да си Извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението - твоето или моето - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти."
Абонамент за:
Публикации (Atom)