29 ноември 2014

Сумела манастир, Турция

Скалният манастир Сумела, в близост до Трабзон е основан в чест на  Дева Мария  и се извисява на 1200 метра надморска височина. Построен през 386 г.,  той е един от най-старите православни манастири в света. Историята му е пълна с разрухи, пожари, битки, но винаги е бил възстановяван и реставриран, макар и не в първоначалния си вид. Днес храмът е място за туризъм.

Не беше прибягване по каменния под, имахме достатъчно време, но някак не усетих „онази“ специална атмосфера, която жужи обикновено по подобни места. Беше ми като за „туристическа атракция“.


Около и в Трабзон

Трабзон е много приятен град в Турция, на 3 часа път с кола от границата с Грузия. Градът в миналото е бил част от Пътя на коприната, затова все още могат да се усетят смесици на религии и различни култури. Регионът е най-големият производител в света на череша и лешник.  Трабзон отговаря и за 20% от общото производство на риба в Турция. Произвежда също много чай. Известен е още с местната си кухня, като най-много ме впечатли хамсията, приготвена по специална рецепта. Тук опитах за първи път салеп, топла напитка, приготвена от стрити  на прах корени от планинска орхидея, мляко, захар, канела и разни други съставки. Много ми хареса.

За нула време се запознахме с един прекрасни местни хора, които ни показаха всички забележителности и най-добрите ресторанти, като завършихме с дълго, международно пушене на наргиле. Отново нямам думи за гостоприемството им...

Впечатляващ беше и Черноморският технически университет в Трабзон, създаден през 1955 година. Имат над 50 000 студенти, отлично оборудвани лаборатории, кораби и огромен, ама огромен кампус.

Сега като разглеждам се оказва, че нямам много снимки от самия град, щракала съм повече по пристанищата в околностите, ама толкова този път.

Беше едно хубаво, леко и безгрижно пътуване.

Просто гледка към някой черноморски град.
И към друг подобен.
Бране на чай високо, високо по хълмовете.
В Трабзон се намира и църквата "Света София". Нейната интересна история е разказана много добре тук.
Не ме изкушиха всичките лакомства, изложени зад светещите витрини.
Завършихме и с чаша чай, в отворено кафене на Черния хълм, с гледка към града.



09 ноември 2014

Атанасовското езеро

В Бургас си имаме естествена лагуна - Атанасовско езеро. Общата му площ е над 7200 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени.

Лагуната е превърната в солници през 1906 г. Добивът на сол се осъществява по традиционен начин чрез слънчево изпарение на концентрирана морска вода. Дигите и валовете са идеално място за гнездене на птици, а в солената вода живеят специфични видове, които им служат за храна.

Днес Атанасовско езеро е:

•    Едно от най-ценните и с най-голямо биологично разнообразие места в България;
•    най-редкият тип екосистема в България (лагуните изобщо са най-редките природни местообитания в Европа);
•    най-голямото находище на солянката, елегантната орхидея и солничното раче (артемия);
•    най-богатото на птици място в България– тук се срещат 318 от 420-те вида наши птици;
•    най-много видове от Червената книга на България;
•    най-големите гнездилища на саблеклюна, кокилобегача и речната рибарка и единственият дом на малката черноглава чайка, дългоклюната чайка и дебелоклюната рибарка;
•    едно от малкото места, където може да се види най-малкият бозайник на света – етруската земеровка;
•    мястото с най-голям добив на морска сол в България;
•    и най-голямото находище на лечебна кал в България.



















03 ноември 2014

Фестивал на кестена

Беласица ме грабна от пръв поглед. Толкова дива и непозната, величествена…  Тук се намира най-голямото находище в България на обикновения кестен. Гледките към Пирин и Славянка спират дъха, за дълго.  

В полите на планината  за трети пореден път се организира малък фестивал, посветен на кестена. Празникът събира на едно място гости от близките околности, различни местни ястия, музика, игри и туристически маршрути. Уютно. Тръгнах си с буркан кестенов мед.


Поглед към Пирин.