Малко пролет от Странджа

"Иглумания 2011"

Мястото е хижа „Чакър войвода“ в Рила, а събитието е VI-тото национално състезание по строителство на иглута. Имаше някаква програма, ама кой ти я следи. Имаше някакви правила за оценяване на построените иглута, но кой се интересува. Никой не е дошъл и за наградите. Всички са тук заради преживяването, заради планината и общото действие. На поляната кипи трескава дейност. От 22 отбора, ние сме на 13-то място. Нашето иглу е с две стаи и един вход.

Рила си е Рила, а хижарите са едни от най-свестните, които съм срещала някога. Все усмихнати, спокойни...

При Томи

Хладно е. Мирише на тлеещи въглени.
Отварям очи и погледът ми попада върху стара дървена ракла, без метален обков. Докато се излежавам си представям детайлно цялото й съдържание. Вълнени одеала, с натурални естествени цветове; тъкани престилки; бели кърпи; плетени колани...

В къщата на Томи съм и е време да ставам. Решавам да не сравнявам съдържанието на раклата с моите фантазии. Прехвърлям наум нещата, които трябва да свърша и ме залива доволство. Да запаля печката, да нацепя още дърва, да донеса вода и да сготвя. Докато се усетя ще е станало обяд, после ще почетем малко на глас, някакви дребни други неща из двора и ще се е стъмнило. Прост живот.

Много мои познати си купуват земи и къщи на село и се подготвят за изнасяне от големия град. Томи е един от тях. Неговото място е в почти изоставена махала над гр. Земен. Махалата е близо до града, но е изолирана. На едно спускане разстояние се намира величествената Струма, а гледката от мястото му е към Земенския манастир. Къщата е много уютна, направо романтична. Има си плевня, която предстои да се ремонтира, обор, който ще се превърне в нещо друго и няколко декара земя. И преди съм писала за това място.

Пътеки, мъхове, лиани...

Лицето на къщата много ми харесва. Направо подканва :)

Плевнята ще стане като нова в скоро време.

А това е мазиката в едната стая. Дано си я запази такава - оригинална :)

Томи и Петьо редят ограда.

Навъртяхме и едни топчета с глина, компост и семена, по метода на Масанобу Фукуока. Ще видим какво ще поникне :)

Част от махалата.

И оборът.

В мазето Томи е намерил истински съкровища. Не се намотках 5 дена да ги снимам и се сетих в последните часове преди влака. Само това успях.

Томи е изключително интересен млад мъж. Същинско предизвикателство за хората, които обичат да се гмуркат в дълбочина. Прекарал е няколко години в Африка, където е придобил доста опит в строителството с природни материали и не само. Пътувал е и по други интересни места. Иска да живее просто и в хармония с природата. Да се занимава с органично земеделие и отглеждане на редки и изчезващи български породи животни. Представя си махалата пълна с млади семейства, тичащи деца, изобилие от плодородни градини. Една щастлива общност от съмишленици и хора, с подобно отношение към живота.

Доста работа му остава: обновяване на сградите с природни материали; изграждане на система за събиране на дъждовна вода; засаждане на овошни дръвчета; терасиране на зеленчуковите градини и т.н.

При него ще правим различни събирания като работни лагери, обучения или просто срещи за нови запознанства и разходки по дефилето на Струма.

Ако ви е интересно, просто му пишете, много e свестен :)
tzvetomirmr@yahoo.co.uk

Дървени въглища

За производството на един тон дървени въглища са необходими 12 кубични метра суровина или приблизително един камион дървесина. От сухата маса на овъгляваната дървесина, 25 процента стават дървени въглища, а останалите 75 се изпускат в атмосферата под формата на некондензиращи и кондензиращи пари и газове. От тези емисии се отделят около 330 отровни вещества. Делят се на водоразтворими и неводоразтворими.

При дъждове водоразтворимите попадат в дълбочина в почвата и я отравят. Трудно разграждащите се пък нанасят непоправими вреди на повърхността. Където е имало жижни, почвата е отровена за години напред.

Димящите площадки са силно канцерогенни. Работещите по жижните стават в най-добрия случай астматици, а в най-лошия – умират.

Овъгляването на дървесината по открит способ е забранено в България от 2007-ма година, наложено от ЕС. Все още в страната има незаконни жижни, които работят с пълна пара. Снимките са от Турция.

Собственикът предпочита сам да свърши деликатната част от работата.

Тук стоях не повече от 5 минути. Заклашлях се от дима и работниците избухнаха в смях.
Единият каза: Сега си представи да стоиш цял ден тук.