Сумела манастир, Турция

Скалният манастир Сумела, в близост до Трабзон е основан в чест на  Дева Мария  и се извисява на 1200 метра надморска височина. Построен през 386 г.,  той е един от най-старите православни манастири в света. Историята му е пълна с разрухи, пожари, битки, но винаги е бил възстановяван и реставриран, макар и не в първоначалния си вид. Днес храмът е място за туризъм.

Не беше прибягване по каменния под, имахме достатъчно време, но някак не усетих „онази“ специална атмосфера, която жужи обикновено по подобни места. Беше ми като за „туристическа атракция“.

Около и в Трабзон

Трабзон е много приятен град в Турция, на 3 часа път с кола от границата с Грузия. Градът в миналото е бил част от Пътя на коприната, затова все още могат да се усетят смесици на религии и различни култури. Регионът е най-големият производител в света на череша и лешник.  Трабзон отговаря и за 20% от общото производство на риба в Турция. Произвежда също много чай. Известен е още с местната си кухня, като най-много ме впечатли хамсията, приготвена по специална рецепта. Тук опитах за първи път салеп, топла напитка, приготвена от стрити  на прах корени от планинска орхидея, мляко, захар, канела и разни други съставки. Много ми хареса.

За нула време се запознахме с един прекрасни местни хора, които ни показаха всички забележителности и най-добрите ресторанти, като завършихме с дълго, международно пушене на наргиле. Отново нямам думи за гостоприемството им...

Впечатляващ беше и Черноморският технически университет в Трабзон, създаден през 1955 година. Имат над 50 000 студенти, отлично оборудвани лаборатории, кораби и огромен, ама огромен кампус.

Сега като разглеждам се оказва, че нямам много снимки от самия град, щракала съм повече по пристанищата в околностите, ама толкова този път.

Беше едно хубаво, леко и безгрижно пътуване.

Просто гледка към някой черноморски град.

И към друг подобен.

Бране на чай високо, високо по хълмовете.

В Трабзон се намира и църквата "Света София". Нейната интересна история е разказана много добре тук.

Не ме изкушиха всичките лакомства, изложени зад светещите витрини.

Завършихме и с чаша чай, в отворено кафене на Черния хълм, с гледка към града.

На гости

Отново в очарователната Турция. Всеки път е едно и също: изключително мили и гостоприемни хора със здрав морал и запазени традиции. Характеристиката ми е кратка, защото Турция за мен я правят хората. Не подценявам качествената и много евтина храна, кафето, което е само един пръст от чашата, останалото е утайка, нито изключително красивите рисунки по съдове, стени и тавани. Но хората за мен са най-интересни. 

Ние сме в малко градче. Предния ден откриват нов магазин за булченски рокли. Нашият домакин много иска да ни заведе и да ни го покаже. Никой от нас няма да се жени, отиваме от уважение. В магазина е пълно с цветя в саксии, опаковани като за празник. Оказва се, че са подаръци от жителите на градчето, приятели, от кмета и от собственици на други подобни магазини. Дълбоко съм впечатлена от жеста. 

В края на деня се запознаваме с двама души, с които имаме общи интереси. След половин час двамата започват да спорят кой ще плати сметката, нашата сметка, искат да почерпят. На мен ми е неудобно, защото десет минути преди това са поръчали от местните кифлички за всички.

В Турция никога не съм се чувствала като турист. Там съм като важен гост, приятел, дори сред непознатите. Точно това я прави толкова специална за мен.

 

 

 

 

 

 

Дървени въглища

За производството на един тон дървени въглища са необходими 12 кубични метра суровина или приблизително един камион дървесина. От сухата маса на овъгляваната дървесина, 25 процента стават дървени въглища, а останалите 75 се изпускат в атмосферата под формата на некондензиращи и кондензиращи пари и газове. От тези емисии се отделят около 330 отровни вещества. Делят се на водоразтворими и неводоразтворими.

При дъждове водоразтворимите попадат в дълбочина в почвата и я отравят. Трудно разграждащите се пък нанасят непоправими вреди на повърхността. Където е имало жижни, почвата е отровена за години напред.

Димящите площадки са силно канцерогенни. Работещите по жижните стават в най-добрия случай астматици, а в най-лошия – умират.

Овъгляването на дървесината по открит способ е забранено в България от 2007-ма година, наложено от ЕС. Все още в страната има незаконни жижни, които работят с пълна пара. Снимките са от Турция.

Собственикът предпочита сам да свърши деликатната част от работата.

Тук стоях не повече от 5 минути. Заклашлях се от дима и работниците избухнаха в смях.
Единият каза: Сега си представи да стоиш цял ден тук.

Скален манастир „Свети Никола”, Турция

Манастирът е строен между 527 и 565 г.сл.Хр.
С една дума - впечатляващо! С няколко думи - трябва да се види!

Толкова. На пролет пак.

Визе, Турция

Градът е разположен на 180 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на
планината Странджа. Това е малка част от него.

Стара българска църква, възстановена и превърната в джамия през 2007-ма година. Преди това половината е била заровена до някъде и забравена от всички - и българи, и турци.

Следи от стари крепостни следи. Местното кале.