14 септември 2009

Венеция

Отделихме един ден и за Венеция. На влака се качихме аз, Петьо и прекрасната ми 17-годишна братовчедка Мая. Времето беше доволно прохладно с шарени облаци над нас. Не държахме да видим всички прочути места, просто се разхождахме безцелно.

Хубаво място е Венеция, красиво, романтично, почти вълшебно. Не миришеше на канал, не видяхме плъховете, липсваха и стотиците кучешки изпражнения, за които бяхме чували. Само туристите ни дойдоха малко в повече - хиляди и навсякъде.

Попаднахме на една много интересна улица, някъде в края на града, която ни се стори почти празна. Атмосферата беше толкова особена!...И тримата имахме чувството, че всеки момент ще се случи нещо голямо. Усещаше се надвиснало очакване, като че ли за голям катаклизъм. Сякаш всеки момент ще падне метеорит, ще мине цунами, ще изригне вулкан или пък ще дойде краят на света. Много особено чувство. Всъщност, това място най-много ни хареса. Избрахме точно тук да опитаме венецианските специалитети. Преди да изберем къде да седнем, трябваше да питаме от място на място, дали готвачът е италианец и дали продуктите са местни. В повечето ресторанти храната се приготвя от китайци с китайски продукти.

В късния следобед хванахме влака за обратно, доволни и изморени.





























Няма коментари: