Мина лятото, мина годината. Помете ме като с вещерска метла. Много прекрасни хора, премерени емоции. Лоши също, сдържаност. Събирания, сбогувания, планове за нови срещи, за пътешествия. Много гости, много нещо.
И пак си отложих мечтата за някой друг път. Събраните пари за Хималаите заминават за една спешна магистратура. Ще се мяркам в Пловдив от време на време, обаждайте се.
Лятото замина. Не ми стигнаха чушките, плажовете, палатките, а високите планини ги нямаше никакви. Боровинки не опитах, карах новото си колело само два пъти и нито веднъж не се къпах в река. Толкоз.
А разбиването ми в прибоя не се оказа временно състояние. Нещо голямо си замина от мен, умря. Освободи се достатъчно място за новото. Сега съм друга. По-нова съм, събираща се. Чакам и лекотата да дойде. Пък ще видим после на къде ще задухат Ветровете...
Няма коментари:
Публикуване на коментар