Париж и Версай

Париж е много голям град, същински рай за хора, които се интересуват от история и архитектура и понеже не съм от тях, не можах да го оценя по достойнства. Или просто не харесвам толкова големите градове.

Впечатляват хилядите туристи, които се снимат пред наистина красивите сгради и Айфеловата кула, с блеснали ококорени очи и усмивки до ушите, сякаш се случва някакво невъзможно чудо и то веднъж в живота. Толкова позитивно и заразяващо настроение, че за малко и аз да се снимам :)

Да, много голям и много красив град. Атмосферата е жужаща от радост и отлично настроение. При Версай хората бяха по-спокойни.

Не можах да разгледам Лувъра, нямаше достатъчно време този път.

Триумфалната арка, а зад гърба ми е булевард Шанз-Елизе, за който реших, че не си струва да бъде сниман.

Мостът с катинарите, които скоро ще бъдат премахнати и ще се забрани окачването на нови. Мостът започнал да става много опасен, понеже не може да понесе тоновете непредвидено желязо.

 Опашка за вечеря в ресторант на брега на Сена.

 Имаше идейни политически плакати, малко преди изборите :)

Националният природонаучен музей е истинско съкровище, което беше най-най-най-интересната забележителност за мен в Париж. Всъщност първо тук дойдох. Огромни сгради пръснати из големия им парк, изключително богати колекции, на каквото се сетите, красиви цветни градини - много съм впечатлена!

И понеже ме вълнуваха костите и фосилните останки, прекарах повечето време тук. Имаха даже колекция на аномалии - двуглави черепи и други подобни.

Както се вижда светлината не е много подходящата за снимки, но какво да се прави, нямах желание да се връщам отново тук, снимам веднъж мястото. Далече зад фонтаните е версайският дворец.

 За по-мързеливите - стъклено влакче.

Няма много стари дървета в парка. Преди години е имало страшна буря, която съборила една голяма част от най-старите. На снимката е коренът на едно такова дърво.