Три жени, една кола и Котарашки за настроение. Всяка си носи мислите в чантата- материали за рисуване, учебник и книга. Време имаме и няма задължителна програма. Важното е да остане достатъчно за излежаване край Арда и плуване.
![](https://2.bp.blogspot.com/-9PWZPYAC-24/VkbzZJah26I/AAAAAAAAIqU/2s11G_WfEcM/s1600/2.jpg) |
Започнахме с Глухите камъни. Особено място със сила, още не пипнато от разрушителната оперативна програма "Регионално развитие". Теориите за това какво точно се е случвало тук са много, но може би най-интересните по темата са включени в една статия на списание "Осем" - тук. |
![](https://4.bp.blogspot.com/-D4wEnFDC0hI/VkbzXbd2kxI/AAAAAAAAIpo/3SypQ78AO94/s1600/11.jpg) |
Продължихме с българския Стоунхендж - кромлехът при село Долни Главанак. Преди години, когато дойдох за първи път тук ми трябваше около час да намеря мястото в гората където се намира светилището. Вече има пътека, табели и хора. |
![](https://2.bp.blogspot.com/-ug5tsVIcNcU/VkbzXVO--EI/AAAAAAAAIpg/vcOm1xttBqQ/s1600/12.jpg) |
Скалните ниши до Долно Черковище. И тук се връщам след години. Мястото е променено до неузнаваемост. Заради евтиното и нескопосаното "благоустройство" на туристическата инфраструктура мястото изглежда незначително. |
![](https://4.bp.blogspot.com/-bnNVFgkeLpQ/VkbzX8LCK9I/AAAAAAAAIps/KEarU08jSNw/s1600/13.JPG) |
На другия ден - Перперикон. |
Погледнах набързо промените от последните години и веднага свих в дясно в гората, където се намира една голяма част от светилището, непипната все още, дива и истинска. Това е нещо което си струва да се види. Такова каквото е било.
Няма коментари:
Публикуване на коментар