Отново в очарователната Турция. Всеки път е едно и също: изключително мили и гостоприемни хора със здрав морал и запазени традиции. Характеристиката ми е кратка, защото Турция за мен я правят хората. Не подценявам качествената и много евтина храна, кафето, което е само един пръст от чашата, останалото е утайка, нито изключително красивите рисунки по съдове, стени и тавани. Но хората за мен са най-интересни.
Ние сме в малко градче. Предния ден откриват нов магазин за булченски рокли. Нашият домакин много иска да ни заведе и да ни го покаже. Никой от нас няма да се жени, отиваме от уважение. В магазина е пълно с цветя в саксии, опаковани като за празник. Оказва се, че са подаръци от жителите на градчето, приятели, от кмета и от собственици на други подобни магазини. Дълбоко съм впечатлена от жеста.
В края на деня се запознаваме с двама души, с които имаме общи интереси. След половин час двамата започват да спорят кой ще плати сметката, нашата сметка, искат да почерпят. На мен ми е неудобно, защото десет минути преди това са поръчали от местните кифлички за всички.
В Турция никога не съм се чувствала като турист. Там съм като важен гост, приятел, дори сред непознатите. Точно това я прави толкова специална за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар