След кратка почивка в Ле, по време на която си
вадим нов набор от разрешителни, се отправяме на тридневно пътешествие в
северната част на Ладак, чак до границата с Пакистан.
Туртук е малко село, което е било под контрола
на Пакистан до 1971 г и е отворено за туристи едва през 2010
г. Разположено е в долината на река Shyok и е сравнително малко
посещавано място. От високите му части се открива гледка към Каракорум.
Пътят е много дълъг, но и много, много красив.
Пейзажите се сменят един след друг: остри зъбери, побелели от сняг върхове,
речни пясъчни корита и безкрайни полета от камъни в различни размери. От време
на време семейства ходещи птици пъргаво пресичат шосето. Трафик няма.
Унесът ми е прекъснат от навлизането в
поредица от малки населени места, а гледката изостря инстинктите ми. Много прах,
строителство и пластмасови отпадъци покрай пътя. Вече не сме в будистките
общности, там боклуците са наистина рядкост. Няма усмивки, няма кимване с глава
за поздрав. Местните ни гледат от подозрително, до лошо. Децата ни отделят по-специално
внимание, къде с агресивна просия, къде с пипане на багажите. Няма я онази природна
любознателност, отвореното отношение от човек към човек и усещането за
споделеност на света.
В Туртук пристигаме в късния следобед и сме
недоволно уморени. Настаняваме се и излизаме на разходка преди да се стъмни
съвсем. Тъкмо започва вечерната молитва и много мъже в дълги роби се стичат към
джамията. С Петьо установяваме, че нямаме търпение да си тръгнем оттук. Религиозните
норми са ни хванали за гърлото.
На другият ден джамията ни събужда в 5,00 ч..
Оправяме си багажите и тръгваме без колебание и без да се обръщаме назад.
 |
| Виждате ли къщата със стълб до нея? Това са мащабите на района. |
 |
| Снимка: Петър Паунчев |
 |
| Снимка: Петър Паунчев |
Няма коментари:
Публикуване на коментар