16 юни 2009

Голямото плуване







Пробвахме новия апарат на Петьо за подводни снимки. Абсолютен кеф! Усещам, че предстои едно дългоооооо синьо лято :)

10 юни 2009

Радостта от живота

Виетнамският будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай:

Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

08 юни 2009

Гложенски манастир







За Гложенския манастир няма да пиша. Има достатъчно информация в интернет, а и темата е специфична. Който не е ходил - да отиде. Има прелестна природа...

Съевата дупка







Не знам кой е определил Съевата дупка за най-красивата пещера в България. Красива е. Много наистина. Но съм била в по-причудливи и богати пещери- Ягодинската например, или Приказна. Явно всичко е въпрос на вкус.
Решихме да я видим и да си попълня колекцията с печат от 100-те национални туристически обекта. След 29-тия вече не са ми мания и мога да мина и без тях, но все пак... :)
Изчакваме кръгъл час, за да се събере група и да влезем в пещерата. Вижда се, че водачът ни е с дългогодишен опит в тази работа - строява ни бързо в колона, приказката му тече, а инерцията е загубила част от ентусиазма на лекцията.
Съевата дупка се е образувала някъде преди 1 милион години (дали пък не бяха 3?) от тектонски варовици. Намира се до село Брестница, близо до Ябланица и Тетевен. Средната надморска височина е 520 метра, дължината е 205 метра, а температурата преобладава от 7 до 11 градуса. В пещерата има 5 зали и няколко галерии. В едната зала, наречена "Харманът" има забележителна акустика. Тук са пяли няколко известни хора, единият от които детският на Българското национално радио.
Както всички отворени за туристи пещери в България, и тук са измислили имена на всяко по-голямо и интересно образувание. Показани ни бяха суджуци, торти, купа сено, джудже, бременна жена, римски воин, звездна карта, замък, водопад, крокодил, щраус...спирам. В такива моменти ме обземат дълбоки съмнения, дали фантазията ми е толкова богата, колкото си мисля.
Иначе пещерата е в много лошо състояние. Развива се зелен мъх около осветлението, е ... не е като в Ягодинската пещера, където всеки момент ще поникне трева. Стените са опушени в черно от факли, които са се ползвали в миналото при туровете. Човешката ръка е оставила следи почти навсякъде в пещерата.
Според мен, тези места трябва да бъдат затворени завинаги за "масовия турист". Който наистина иска да види подземното царство, да стане пещерняк.

02 юни 2009

Поклонническо шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата аязма

Хората бяха дошли още сутринта, да подготвят курбана, който щеше да се раздава за здраве.

Всяко от петте села си има собствен одър.

С тъпани и гайди започва древният ритуал.


Иконите се окадяват с тамян, преди хората да започнат да палят свещи.


Докато носеше иконата, тази жена я "прихвана" и започна да танцува. Бях потресена от вярата и отдадеността, която излъчваше в този момент!


Почти никой не пропуска възможност, да запали свещ.






Това е малката пещеричка, точно до вирчето в реката, където се "смиват" нестинарите и се осветяват иконите на всяко село.




Докато хората обядваха,

музиката свиреше.

Хората се виеха едно след друго.


Най-младият нестинар танцува в огъня с икона.

И други се пробваха след него.

Съвсем наблизо се намира и лековито изворче. Всеки пълни, каквото носи.


Навсякъде в Странджа има светилища, параклиси и свещени лечебни извори, които хората тук наричат аязми. Особена почит се отдава на някой от тях: Индипасха, пещерата на Света Марина и Влахов дол.
Не бях ходила на нито едно от тези мистични светилища, до тази неделя. Пътят ме заведе на Влахов дол. Почти разбихме колата, докато минавахме по черния горски път, с много дупки и „невидими” камъни. Когато пристигнахме, се изненадох от многото хора, които бяха се събрали, някой още от предната вечер. Едни пиеха кафе, други правеха курбан, трети почиваха под шарената сянка. До обяд вече имаше над 180 души от цялата страна, четирима гърци, една немска и няколко български телевизии, всички дошли заради този древен обичай.
Не бях много на ясно какво предстоеше да се случи и следях всичко с широко отворени очи, да не би да пропусна нещо. Тъкмо мислих да се разходя из района, когато чух в далечината
тъпани и гайди. Цялото жужене от човешки гласове замлъкна. Появи се колона от хора, като първите носеха икони. Шествието се насочи към реката, където изпълняващите ритуала се „смиха” в свещената аязма. Натопиха здравец във водата и напръскаха присъстващите. Вярва се, че на този ден водата е най-лековита. Иконите на отделните села се носеха на ръце до специалното им одърче, където се поставяха и окадяваха с тамян. След това хората минаваха и палеха свещи, целуваха ги, поставяха дарове - питки, кърпи, пари... Музиката, която не спираше, усилваше усещането за магия.
През цялото време, гореше малък огън, за предстоящия танц. Младото момче, което свиреше на тъпана и пееше, се събу, взе в ръце една икона и започна да танцува в жаравата. След него влезе още едно момче, и още едно. Около огъня се започна хоро, което скри тайнството, от обектива на некадърните фотографи като мен. От човешките стъпки, жарта бързо изстина.
По едно време се свестих и се замислих за този стар обичай, който се е съхранил през вековете единствено заради дълбоката вярата. Това, на което присъствах, беше нещо истинско.
Влахов дол, или Голямата аязма, е известна още като Родината на нестинарите. Мястото се намира между петте странджански села Граматиково, Сливарово, Българи, Кондолово и Кости. Това е мястото, където са играли първите нестинари. Неделята преди празника на 3 юни, денят на светците Константин и Елена, хората се събирали в тази местност и се подготвяли за ритуала. Тук ги е „прихващало” и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца, някой от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. На това място е растяло орехово дърво-близнак, от което са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.
За тази местност има и други легенди. Една от тях е свързана с елена, който сам идвал за да бъде принесен в жертва, в чест на Св. Константин и Елена. Той пристигал спокойно, полягал да почине, а после сам отивал да постави главата си на жертвения камък. Една година обаче, хората не изчакали да си почине и го убили неподготвен и уморен. Повече никога не дошъл елен на този ден.
Има само предположения за произхода на думата „нестинар”. Едното от тях означава „в огнището”, идващо от старогръцки език. Другото значение идва от „анаста”, което значи змия. В древността един от образите на Великата богиня–майка е змия, а в миналото нестинарите са играели в огъня, в деня на светицата Света Марина, която е господарка на змиите. Много интересно е, че в Северна Гърция, възрастните нестинарки съскат докато танцуват, без могат да обяснят защо го правят.
Нестинарите наричат вярата си „закон”, който е задължение на определни родове. Точно тези родове пазели традицията.
През 20-те години на 20-ти век, Църквата забранява ритуала. Последният голям панаир на това място е бил през 1947 г. През 2005-та по инициатива на дирекцията на Природен парк „Странджа”, древната традиция се възстановява.