31 юли 2010
28 юли 2010
26 юли 2010
В крайна сметка завърших. Връзки с обществеността, Бургаски свободен университет.
Равносметката:
Равносметката:
- Четири години бягане между работа и учене, което е равно само на едно хубаво ходене на планина годишно;
- за четири години само няколко прочетени нормални книги, всичко друго – учебници;
- социалните ми контакти осезаемо се ограничиха, но нямам нужда да наваксвам;
- въпреки това – едно истинско приятелство;
- 45 предмета, от тях само един излишен – народопсихология. Поне тази, която ние учихме. Ами някак си не мога да се съглася, че българинът е страхлив, нечестен далавераджия, егоист и скръндза, който гледа само как да прецака другия.
- Много нерви с някои от преподавателите, резултатът - две поправки;
- стотици изпити кафета;
- мнооооооооооооого шоколад;
- около 5500 лв. само за семестриални такси – точно колкото едно пътуване до Тибет, с джобните при това;
- и толкоз.
От всички преподаватели, цели трима особено ме впечатлиха с истински професионализъм и искрен хуманизъм:
- Доц. д-р Мариана Лазарова;
- Доц. д-р Галя Христозова;
- Михаил Мирчев – http://www.assa-m.com/mmirchev.htm. Човекът, който ме накара да вярвам, че системата може да бъде променена. Човекът, който ми помогна да изляза от крайностите и ми показа, че светът не е само бял и черен. Неговият учебник - http://www.assa-m.com/katalog1.htm - беше различният. Не съм мислила, че социологията ще ми бъде в пъти по-интересна от психологията. Много думи за Мирчев нямам. Само „евала“ и „благодаря“.
Какво следва?
Следва магистратура „екологичен мениджмънт“ и едно сериозно пътешествие. Още не знам в какъв ред ще са. Чакам да ми светне.
12 юли 2010
02 юли 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)