11 септември 2016



Пробягах годината с бързината на ураганен вятър. Вземах решенията с размах, без да се обръщам назад. По пътя създавах, трупах, чистех: болка, смърт и разрушение. Изрязвах до кокал стари заболели места. Без милост към себе си. Вятърът ме запрати и в чужди страни, където срещнах необикновени същества, раздадох се. 

Не успях да унищожа своето вчера, въпреки че не е моето днес.  Превърнах се в гарван и ураганът утихна. Върнах се.


снимка: Daniel Plumer/flickr










PS: Благодаря ви за писмата, преживях всяко едно от тях…