03 декември 2016

Балканът



Високо над Карлово е другият свят. Хората тук не са господари, а преминаващи сенки, повечето в тишина. Това е царството на вековните букови общества, на най-древните жители на земята – камъните и на живата вода. Царството на саламандрите, на  скалните орли, на малкия ястреб, кълвачите, мечките, козите и много други същества, видими и невидими…

Всички те наши роднини, част от голямото семейство.

Качвам се когато мога, за да не забравям. Същността.








11 септември 2016



Пробягах годината с бързината на ураганен вятър. Вземах решенията с размах, без да се обръщам назад. По пътя създавах, трупах, чистех: болка, смърт и разрушение. Изрязвах до кокал стари заболели места. Без милост към себе си. Вятърът ме запрати и в чужди страни, където срещнах необикновени същества, раздадох се. 

Не успях да унищожа своето вчера, въпреки че не е моето днес.  Превърнах се в гарван и ураганът утихна. Върнах се.


снимка: Daniel Plumer/flickr










PS: Благодаря ви за писмата, преживях всяко едно от тях…