21 април 2010

Бояна Петкова


Преследва ме тази авторка. Причаква ме в някой форум, поглежда през монитора от някой сайт, наднича от лавицата на книжарницата. И все ми напомня, че от себе си не мога да избягам.

Но едва ли ще го кажа по-добре от Георги Господинов за книгата й "Така ми е".

от Бояна Петкова

Не ми е чудно.
Много ми е бабино.
И лятно.
И захарно, и аспиринено.
Доматено. Малинено. Червено.
Огън. Пладне.
Една копа сено в градината.
Така ми е.

"Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever… В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо."

Георги Господинов



Ето и някой от любимите ми:

Тя е другата.
Нея я ухажват момчетата.
Нощем стихове пише в моите тетрадки.
Тя се влюбва, а после мене боли ме.
Докато плаче, тя ми гадае тайните.
В моите сънища нея даряват с крилете.
Тя да литне, мен да остави да падна.

Тя е другата.
Тя е бялата, светлата.
Никога тъжна, никога грешна.
А в снега пред вратата няма й стъпките.
Явно снощи пак е по покрива минала.
Явно пак неизбежно от мен е избягала.
Тя е дивата. Тя е свободната.

Уморих се да я догонвам.
Уморих се да я настигам.
Никога истински.
Винаги само почти.

****************************

Сутрин зимата
мирише на озон.

Сутрин зимата
ме събужда много рано
и ме пъхва
между двама ви,
на леглото персон и половина.

Сутрин зимата
дрънчи като халката на тате
и ухае като косата на мама
аз си играя,
докато спите още.

Сутрин зимата
ми облича червената грейка
и отиваме да се пързаляме
и да правим снежни ангели
в преспите.

Сутрин зимата
е винаги на три години.

***************************

Аз си мислех,
че любовта е лесна.
Най-лесната от всички
човешки лудости
и че трябва да мога само
да те обичам
оттук до звездите и обратно,
и че трябва само да имам
топла утроба
за децата ни
и женски подслон
за твоите сънища,
за да вярвам,
че мога винаги
и докрай
да съм твоя...

А пък ти ми казваш,
че любовта е трудна.
Най-трудното от всички
човешки безумия
и че трябва да ти
вярвам - космически
и да не плача,
когато си далече от мен
през толкова много ветрове
и години.
И че трябва да скрия
тъгата си
в стегнати обръчи
от женска сила
и да бъда твоята вещица
докрай.
И завинаги.

**************************

Още от Бояна и за Бояна: http://liternet.bg/publish/bpetkova/index.html

18 април 2010

11 април 2010

Направихме я

Национална среща за екоселища и живот в единство и хармония с Природата.

Съчетахме я с обучение на домакините на тема "Вода. Дъждовна вода- улавяне и използване". Домакините бяха Пермашип център, гр. Шипка.

Между 1-ви и 5-ти април минаха над 120 души, от цялата страна.

Говорихме за пермакултура, алтернативно строителство, билки, култура и други; обменяхме опит и познания; разхождахме се до тракийските могили, църквата и в Балкана; топнахме се в минералните извори на Павел Баня и гледахме звездите.

Всеки си взе нещото от срещата, за което беше дошъл. Едни получиха отговорите, които търсеха, други намериха приятели, трети намериха вдъхновение и повече увереност за бъдещите си дела.

Имаше и дъжд, много смях и хубава храна.

Запознаване на първите дошли и преглед на програмата.

Опит за обща снимка.

Едната част от палатковия лагер.

И компостните тоалетни.

Практически занимания в градината.



Децата не пропуснаха да се топнат в току що потеклите вади с вода :)

Приятните разговори бяха по всяко време.



Имаше и оператор, снимащ за една нова зелена телевизия :)

И концерти...

Почивката си беше пълна.