21 декември 2009

Отново празниците


Днес е 21 декември. За тази дата се чувствам учудващо добре. Няма стрес, няма дразнене, няма мислене, за разлика от миналата година. Даже имам приповдигнато настроение. Може би защото съм в отпуска? Или защото съм се потопила в творчество?
Възможно е просто да съм започнала да не приемам всичко толкова лично.
Или?

19 декември 2009

Боядисване с природни материали

Вдъхновена от статията на Ники: тук , реших да препубликувам стара такава за боядисване с природни материали.

В голям съд се слага вода, пуска се отварата (която трябва да е в мрежичка или торбичка) и се оставя да ври дълго време. Водата с боята се оставя да престои цяла нощ.

На другия ден огънят отново се пали и се чака отварата за заври.


За да хване равномерно боята, вълната или платът трябва предварително да са накиснати добре във вода.

Вълната стои в съда, докато водата ври. И се бърка, за да не загори на дъното. След около час, час и половина, огънят се спира, а съдът се оставя така за около половин час.

Вълната се вади и се изплаква добре със студена вода.

Оставя се да съхне.

Какви цветове можем да си направим и от какво:
Бежово - от листата, клоните и кората на мушмула и липа.
Жълто - от люспите на кромид лук, близалцата на шафран, цвят на млечок, кори от киселица, листа или стъбла на сърпец, пожълтели есенни листа на черница и пипер, листа на праскова и кайсия, цветове на жълта лайка, корени от лапад, цветове или стъбла на вратига, листа и стъбла на кукуряк, цветове на жилавика, камшица и лютиче, клончета от смрека, корени и клони на смрадлика, калуна, смокиня, златна пръчица.
Медено - от кори и листа на дюля.
Зелено - от стъбла и листа на домати и коприва, кори от млад дъб, листа от чемерика, мъх или листа на зелениче.
Кафяво - от листа и черупки на орех, кори от глог, листа от мушмула, корени от здравец.
Черно - от листа и кори на елша, кори на смрадлика, мъждрян, стъбла и листа от бабук и лютивец, сажди, от цвят и стъбла на риган.
Розово - от кори и клончета на синя слива.
Червено - от корени и листа на брош, цветове от риган и мушкато, сухи жълти листа от киселица, лишей от камениче, кармъз.
Синьо - от зърна на бъз, от клонки и плод на къпина, черна боровинка, птиче грозде.

Наситеността на цвета зависи от това, колко време е вряла отварата и каква е концентрацията. С две думи - да експериментираме :)
Има още много растения, които се ползват за боядисване. Издирвам ги.

16 декември 2009

Щастливата връзка не зависи от това дали ще намериш подходящия човек, а от това дали ти си подходящият.

Ерик Батеруърт

14 декември 2009

Явно ми е ден

Днес много съм се размечтала... Каквато и мечта да хвана, накрая стигам до това:







Днес си дадох сметка, че това е нещото, което ме вълнува истински в последните три години. Само това. Искам да живея в такава къща и това е. Искам в гората.

17 ноември 2009

Късна есен в Странджа












Успяхме да си откраднем два дена за Странджа. Реки, пътеки, листа, разговори до късно, смях и много топли чувства. Есен.

01 ноември 2009

Добърско и Белица


някъде по пътя

Село Добърско се намира на 12 км от Разлог, разположено по южните склонове на Рила планина. Надморската му височина е 1070 м. От него се открива гледка към Рила, Пирин и Родопите. Тук живеят около 700 души. Най-интересното за мен е старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Построена е през 1614 г. с любопитна история, която най-добре ще ви разкажат на място. Църквата един от 100-те национални туристически обекта. Стенописите са уникални. Някой от светците не са изографисани по канона. Това е църквата с известния стенопис на Исус Христос изобразен като в ракета. С две думи-трябва да се види.

В двора на църквата има лековито изворче също с интересна легенда. Разказва се, че от тук са минали ослепените самуилови войници, на път за Рилски манастир. Облекчавали са болките си с водата от аязмото. Легендата разказва, че част от тях са останали тук и са се задомили.

Особено впечатлена останах от Златните баби на Добърско. Песните им могат да вдигнат на крака всеки, а театралната сценка, която представят ще разсмее и най-големия сърдитко :)

Включват и гостите в програмата :)
Снимката е на Андриана Андреева.

Град Белица също се намира в южната част на Рила, близо до Банско и Разлог. Населението е около 3 600 души. Ако стигнете до тук, най-важното нещо, което трябва да видите е паркът за танцуващи мечки. Не си спестявайте поучителните истории на всяка една от мечките, станали жертва на човешката простотия, алчност и упадък.

Църквата "Св. Георги" е изградена през 1833-1835 г. Била е започвана няколко пъти, но турците са я събаряли още по време на строежа. Хората обаче не се отказвали. Накрая местният паша се ядосал и предупредил, че ако опитат още веднъж да издигнат християнски храм на такова видно и високо място, ще избие всички. Мислили, мислили българите какво да правят и накрая измислили. Отишли при пашата и му казали, че ако позволи да се издигне църквата на това място, ще поставят на нея голям часовник, който ще е в полза на всички. След много молби, пашата се съгласил. Жителите на Белица събрали всичките си спестени пари, натоварили кожи, животни, сирене, мляко и други продукти и заминали за Виена да продадат стоката. С печалбата купили този часовник, който монтирали върху кулата на църквата. През Илинденско-Преображенското въстание църквата била опожарена и часовникът рухнал на земята. Частите му били събрани от един мюсюлманин и след възстановяването на църквата часовникът бил сглобен и монтиран отново. И до днес стои тук, отброявайки с удар всеки половин и един час.

Друго впечатляващо в Белица е дървен тракийски саркофаг на възраст 2 500 г. Намерен е през 1995 г. в района, но е реставриран съвсем скоро, поради липса на средства. Няма подобна находка на Балканския полуостров. Дървото от което е направен саркофагът е мура. Сега се прави изследване точно от каква мура. Човекът погребан в него е бил разчленен, като до частите му са намерени останки от любимия му кон. Жената от музея ще ви разкаже всичко друго :)

Докато слушахме за музейната експозиция, това сладурче чукаше неуморно по стъклото да му обърнем внимание :)

Близо до Белица, по пътя за Семково, има новооткрит рибарник, който предлага и храна. Възможно е да ви посрещнат така.

31 октомври 2009

Най-накрая


снимка: Малина Соломаха



Идеята за летенето ме тормози от почти две години. Ама нищо не правих по въпроса :) Само чаках. Та по едни странни стечения на обстоятелствата, прекарах два дена в компанията на един страхотен екип от летци и фотографи. Всички бяха рядко свестни хора.
Тук е мястото да изразя безкрайната си радост и благодарност на Светльо, който ме повози край морето, точно по залез слънце. Благодаря!
Светльо е абсолютен професионалист. Не усетих кога литнахме, нито кога кацнахме. Нямаше страх, нямаше стрес, имах му пълно доверие. Скоро ще му е готов сайта и ще го пусна тук.
Усещането да си във въздуха, без защитни стени и без сигурна опора под краката е невероятно! А вятърът...Ехххххх.
И хич не ми стигна, искам още и още и още...