По Родопите

Село Косово.
Очарователно място. Местната кръчма носи лежерното име "Безгрижен живот" и обслужва 9-те души население. Ние спахме в Хаджийската къща, която беше толкова уютна, че не ми се излизаше от нея. Ако имате път натам - не го пропускайте.

Спокойно можете да подминете Бачковския манастир. За който не го е виждал преди- жалко. Сега се е превърнал в пошла туристическа атракция, с просташки фонтан в двора и с палми. Палми, хора! Вдигнаха ни и луд скандал, че не сме видяли табелата "Снимането забранено" и сме си изкарали апаратите. Тъжна работа... Но да се върнем на Косово. Очарователно място.

2013-та ме подхвана още в самото си начало и не ме изпусна до последно. Хубава година, не толкова интересна, колкото важна, с цвят на почти узряло грозде. С усещането, че слагам основите на къща, нареждам първия етаж от камък, а втория обличам с дърво и кал. Прозорците ми не са още уплътнени, остана и покривът.

Удовлетворяваща година. Не ми бяха спестени уроци, не липсваха драми, но пък спокойствието беше повече от всякога и често се чувствах искрено благодарна. Миналото вече изглежда много далечно. Утре е прекалено абстрактно. Днес имам време да се движа бавно.

Запознах се и с тъмната си страна. Интересна и поучителна среща, която ме донаучи на приемане. Ин и ян се събраха накрая след дългогодишни опити да изолирам тъмното в клетка. Каква глупост от моя страна!

Ще запомня 2013 година и с тишината. Преди огънят ми лумваше огромен и после умираше от изтощение. Сега е с равномерен неизгасващ пламък. Не силен, но достатъчен.

Вероятно през 2014-та ще отида на първия си концерт в живота (да, не съм била нито веднъж), вероятно ще видя Франция, Испания, Ирландия или Мароко, ще плувам повече от други лета в морето и най-накрая ще добия тъмнокафяв тен. Вероятно ще видя северно сияние, ще се срещна с вълк и ще се влюбя отново. Има много „вероятно”, ама ми е прекалено далече, прекалено абстрактно… Все са пътища- ще се вървят. Продължавам.

А на вас ви желая 2014-та да ви е с цвят на летен залез. С атмосферата на калдъръмени улички, чаша домашна лимонада на стара маса от масивно дърво, с насядали близки приятели на нея и звук на безгрижен групов смях... Да ви е леко и свободно, светло и уютно!

Да се движите бавно, за да го виждате и чувате... Животът...

Хубави празници и плодотворна нова година!

За декември

Скъпи приятели, имах много труден месец, очертава се и декември да е така. Изтощена съм, почти съвсем. И понеже активно се включвам в предизвикателствата, а този месец не ми е достатъчна енергията, викам да си починем малко :)

Измислила съм нещо леко и разтоварващо – ръчно направени подаръци за коледните празници. Да, по-лесно е да се купят разни готови неща, но не могат да бъдат толкова лични и изразителни, както сътворените от вас. С един куршум – два заека. Вдъхновението за вас, подаръците за близките ви :) Направете каквото си искате, в нета е пълно с идеи.

от Уикипедия:
„Творчество e умствен и обществен процес на човешката дейност, при който се създават качествено нови материални и духовни ценности. Свързан е с генерирането на нови идеи и понятия, или пък нови връзки между вече съществуващи такива. Съществената разлика с производството е оригиналността на новия продукт. Творчеството е също така неразривно свързано със свободата.”

Изчезвам, не знам до кога…

Ноемврийското предизвикателство си дойде само. Беше по гарите, в някое друго купе на влака, в зеленчуковите магазинчета и по улиците на Бургас.

Първоначално ми хрумна, когато видях един мъж да закусва баничка и му казах с усмивка „Добър апетит!“. Беше съвсем чистосърдечно. Този човек така лошо ме погледна, все едно му се подигравам. Замислих се какво лошо има в това да поздравяваш и заговаряш непознати. Толкова много втълпени фалшиви ценности, толкова много комплекси... Или пък страх обществото да не ни отхвърли. Как би изглеждала една страна, в която всички хора се поздравяват, усмихват се, помагат си, споделят кратки мигове и си продължават по пътя? За мен би изглеждало много, много добре.

Така, отнесох се, ще карам по същество. А съществото на нещата е в заговарянето на непознати хора, колкото повече, толкова по-добре. Ако може всеки ден – идеално :) Темата и интензивността на контакта е ваш личен избор. Може да е само „Добър ден!“, а може и да поканите непознат да пие кафе с вас. Може да предложите помощ на някой, може каквото ви се ще. В най-лошия случай ще ви гледат, все едно сте луди, като добрите варианти са доста повече. Важното е да сте искрени и усмихнати, с отворено сърце и прямота в погледа. Тогава се случват красивите неща. И някак си съм дълбоко убедена, че ако пет различни непознати души поздравят един намръщен чичко, накрая той ще отвърне. Пък после ще започне да прави същото с други, защото нормата вече е различна.

И сега като се замислих, се оказа, че някои от сегашните ми приятели съм ги открила точно по този начин! Наздраве другари :)

Днес попаднах на това

Орая - Планинският Мечтател

"Не ме интересува как си изкарваш прехраната - искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти - искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята, или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш, или да я “поправяш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта- моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си “предател”, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден и дали можеш да си Извора на Божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението - твоето или моето - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново.

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти."

У дома

Вчера сънувах, че съм дърво, обагрено в жълто. Днес не знам дали не съм дърво, което сънува, че е човек...

Най-любимият ми преход: Карлово - хижа Васил Левски - хижа Рай - Калофер. За разказване няма. То е все едно да излезеш от църква след дълга молитва и да искаш да говориш. Това е моят храм- Централен Балкан.

Кога, ако не сега?

Предизвикателството този месец е да отделите време за себе си най-накрая. Само за себе си. Оставяте жени, мъже, деца, работа и всичко останало. Просто зарязвате всичко. Ей така, напълно отговорно. Сами със себе си.

Може да си направите списък на всички неща, които винаги сте искали да направите, но не ви е стигало времето, енергията или нещо друго. Разгледайте спокойно списъка и си изберете какво да хванете. Важното е да само за вас, за вашия вътрешен свят, за вашия мир. Може и да не правите списък. Просто отделете време само за себе си.

Едва ли някога ще сте по-свободни от сега, едва ли някога ще сте по-можещи от сега. И това предизвикателство важи за всички бъдещи месеци. Направете си ваш ден, ваша седмица, ваша година, който колкото може и иска.

Докато се събудим и вече сме минали 30-те, докато прогледнем сме чукнали 40-те, а докато се научим да живеем истински сме над 60-те и тялото е дало фира. Няколко години след това умираме... Толкова.

Сенека е казал: “Както баснята, така и животът се цени не по дължината, а по съдържанието.“ А пък аз мисля да отида в Балкана. По-богата скоро няма да стана.

На вас желая изпълващ месец с един много специален поздрав долу :)

Мечо

Сигурно се казва Мечо :) Родопски хубавец!

А пък днес ми подариха бинокъл! Няколко часа по-късно бяхме на любимата ми точка за наблюдение на птици. С първия ми истински бинокъл! Франсоа, благодаря :)))

Минаха две години... И дървото си е сложило огърлица в този тържествен ден. От роса, нанизана на паяжина.

Жорката

Зареждане на батериите след преход из Балкана :) Най-доброто питие - водата!

Месец на прошката

Първо да благодаря на Ангел за смелостта да ходи с розови дрехи на работа! Евала :)
На Светла благодаря за смелостта да остави Вселената да си свърши работата както тя си знае :) Аз пък пробвах разни храни, дето никога не бих ги опитала, с кухните съм най-консервативна.

Както писах, експериментирането беше последното лесно предизвикателство и важи за всички следващи месеци.

Този месец е за прошката. За чистене на застояли отношения, блатясали и мухлясали приятелства, преглътнати думи и отложени за някога истини. И даване на прошка.

Тук е прегледът на всички гнилочи в душите ни, дето не искаме да вадим, почистим и изхвърлим. Наистина ли ни трябват? Какво точно ни дават и вземат? Пак ли не е дошъл моментът, или пък е още много рано, а може би е твърде късно? Глупости и оправдания :) Основните спирачки са страхът, егото и мързелът.

Всеки да го направи както намери за най-добре. Важното е да си простите и да простите.

Споделям една техника, която работи безотказно при мен. Особено е подходяща за далечните, непосилни разстояния и за прощаване на себе си.

Изключвате си телефоните, лягате на удобно място, затваряте очите и отпускате цялото си тяло и ума. Не бързате. Представяте си, че стоите в малък празен театър. Вие и човекът, на който искате да простите сте на сцената, под светлините на прожектор. Визуализирате го много детайлно. Обръщате се към него и му казвате с какво точно ви е наранил, но чрез говоренето за конкретна ситуация и личното ви усещане. Не му казвате „Ти си гадняр, мухльо и т.н“, а примерно „Почувствах се много наранена, когато ме излъга за...“. Или друг пример: вместо „Ти си ужасен човек, разсипа ми живота!“, казвате „Според мен постъпи ужасно когато..., това обърна живота ми в съвсем друга посока.“

Ако искате, давате на човека отсреща право на отговор, или си визуализирате извинение от негова страна. Най-важната част е след това: продължавате с детайлната визуализация на лицето му, фигурата, дрехите, израженията и започвате да си представяте хубави неща, които се случват с този човек. Хубави за него, не за вас. Хубави неща, които са истински значими за него. Представяте си го все по-усмихнат, по-щастлив, по-удовлетворен и сияещ.

Визуализирате това, докато не усетите буцата в гърлото ви да се стопява. Визуализирате го докато и вас не ви обхване радост, споделената радост за неговото щастие. След това правите същото със себе си. Визуализирате се щастлив, усмихнат, пълен с радост, с греещи очи.

Винаги приключвам тази техника с искрена прощална прегръдка с човека. Облекчението идва моментално :)

Има стотици техники за прошка из нета. При желание със сигурност ще намерите вашата си.

Благодаря за обратната връзка на работещите по темите! Много е вдъхновяващо, хора!

Благодаря :)

С първия влак