11 юни 2017

Лиса Джерард



Осми юни. Нормален работен ден. На Пътеката на саблеклюна съм, работя/играя с група симпатични деца от едно частно училище в града. Разказвам им за бозайниците, които обитават района на Атанасовско езеро, разпознаваме различните им следи, но тялото и умът ми все едно са разделени на две части. Едната част концентрирана в децата и следяща техните реакции, за да не загубят интерес към темата, другата част е отвъд. В невидимите светове, наблюдаваща връзките и взаимовръзките в краткия ми живот.  Двете ми части нямат нищо общо помежду си, не комуникират и функционират самостоятелно. 

Само след няколко часа ми предстоеше пътуване до Пловдив, където (може би) щях да присъствам на концерт на Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове. А може би-то е защото всичките ми концерти до този момент се провалят. Всичките! Не помня вече колко концерта съм пропуснала, заради най-различни, всичките еднакво абсурди и екстремни ситуации, но така и не стигам до тях. Затова приятелите ми спряха да ми подаряват билети. Просто не става. 

Купувайки си този билет обаче, си спомних едно старо заявление, което бяха направила пред вселената  и то гласеше „Искам първият ми концерт да бъде на Лиса Джерард.“ Естествено – настръхнах цялата. Защото заявленията ми работят и то точно по начина по който си ги поисквам. Отново всичките (виж тук).

Все пак щеше ли да се случи този концерт или не? Прогнозата за времето беше  много лоша – дъждове и гръмотевици основно, а сцената е открита – Античният театър.  Натоварихме се на колата и потеглихме, аз, Светла и Петьо.  Там ни очакваха още много приятели от цялата страна, като една част вече бяха на първото й представяне в София два дена по-рано. Всички сме фенове, но по различен начин. Светла обожава тази жена и музиката й. Петьо- не знам точно как я чувства, но му е много, много специална. За мен Лиса е далечна, студена и непозната, със сигурност идваща от друга планета и не е човешко същество, а музиката й ме изпраща в космоса на обиколка по нейните планети и места, където обитават величие, любов и сила. И това, че ми е толкова далечна и извънземна прави музиката й още по-специална за мен, защото не я свързвам с човек от който излизат тоновете, а сякаш от пратеник на други светове. 

Почти през цялото време докато пътувахме валеше дъжд, небето беше черно, но аз знаех, че на концерта няма да вали въпреки прогнозите. Това събитие трябваше да се състои. Беше повикано, моделирано и чакано. Малко преди Пловдив дъждът спря. 

Два часа по-късно бяхме вече по каменните пейки на Античния театър. От вълнението мисля, че бяхме в състояние близо до ступор, или поне аз. Час по-късно Тя излезе на сцената. Гледах и виждах същество от друг свят, абсолютно различно и непознато, просто от друг биологичен вид! И тогава Тя запя… За всички нас зрителите, беше ясно видимо, че нещо много специално се случва на сцената. Всички музиканти и певци, хорът, диригентите, Лиза – между тях имаше особена връзка и искрено вълнение. Бяха озарени, щастливи, смирени и раздаващи се- преживяваха своята мечта, да пеят заедно.

Моето пътешествие започна моментално, още с първите й тонове и продължи до другия ден, много след концерта. Не мога да опиша изживяното, наистина.  Беше близо до преживяване извън тялото, до някаква житейска кулминация, до осъзнаван сън, може би. Подобно на това, някой ангел да те хване за ръка и да те поведе през океани, планини, вековни гори и джунгли, а след това да се отправите заедно към небесата. Да минете през облаците, да влезете в безкислородната зона, след което да продължите в открития космос. Около слънцето, над Млечния път, през няколко малки и големи галактики, да минете заедно през черни дупки, сигурно и през бели ако съществуват и накрая да се почувстваш разтворен във вечността и в цялото. Беше велико изживяване!