31 декември 2018

31.12.2018


Събудих се с особено облекчение защото е последният ден на тази година и като всички наивници вярвам, че от утре битието ми ще стане по-красиво и леко. Вярвам, че животът ще смени кожения си камшик с нежно галещо перо, с което да ме милва цялата нова година, а ако може и до края така. С две думи много тъпа година, която избутах с нежелание. Не че нещо страшно се е случило, не че имах особени страдания, просто беше някак си досадно празна и бездарна година. Даже личните ми постижения и победи, не успяха да оправят лошия й вкус, а не бяха никак малко. Към август някъде вече ми писна от годината и й обявих война. Заплашвах я да се изнизва по-бързо и да ме остави на мира, да се прави, че не ме забелязва и да се занимава с други хора, не с мен. Обаче не. Така воювайки пропуснах цялото лято, цялата есен, даже зимата, а от вчера особено имам нужда от сняг, не съм вярвала, че ще го кажа някога. Е, смятам битката за спечелена, днес се свършва. 

Та посрещам новата година не с надежда, а с вяра, даже с твърдо намерение нещата да са различни. Да пътешествам, а не просто да пътувам, да прекарвам много повече време с приятелите си, да спя на открито, да ходя по планини, да плувам гола в реки и особено в Арда, да се вдъхновя отново да снимам, да творя, да ходя по малки селца и да си говоря с хората, да гледам небето и да не пропускам нищо от сезоните. Толкова за сега. Душата да ми е сита, а времето смислено. 

Сбогом 2018-та!