14 януари 2020

Манастирите Тикси, Хемис и Шей


На третия ден вече бяхме аклиматизирани и готови да излезем извън града, за да обиколим няколко манастира в района. Вълнувах се, най-накрая щяхме да се движим. 

Понеже транспортът тук е много скъп е добре да се подели с други хора, които се интересуват от същите места. Няма коли под наем, заради силната асоциация на таксиметровите шофьори, които не допускат подобна услуга в района. И да имаше, ние нямахме пари за такива лиготии. Междуградският транспорт е нередовен, един два пъти в седмицата, което не ни устройваше. В почти всички офиси на трекинг компаниите в града обаче, има списъци с дестинации и хора, които търсят споделено пътуване и предполагам, че по време на туристическия сезон е много лесно да се намери компания.

Нашите спътници ги намирахме случайно и нито веднъж не се възползвахме от списъците за споделено пътуване. Собственичката на къщата за гости и нейният син бяха изключително организирани и адекватни и когато нямаше с кого да поделим пътуване ни намираха веднага. Уреждаха и големи отстъпки за транспорта. Те се погрижиха и за издаването на всички необходими разрешителни, които ни трябваха за да пътуваме в различните райони. 

На вечеря се запознахме с непалец и бразилка, които се оказаха много интересни същества.  Разбрахме се да пътуваме заедно на следващия ден, а после прекарахме още няколко дни заедно. Толкова си паснахме като светоглед, че общуването ни се лееше леко и естествено като песен. Не помня от кога не съм се смяла толкова много. 

Манастирът Тикси (Thikse)

Първата гледка към манастира направо ми спря дъха! Такова съвършенство… Платихме символичен вход и влязохме в свещената обител, бавно и с внимание. Разполагахме с колкото си време искаме, за да се потопим изцяло в атмосферата. Озовавахме се по средата на сутрешната церемония и аз бях в пълен екстаз. Не съм се и надявала да преживея нещо подобно, камо ли да чуя тибетски рог на живо в будистки манастир. Беше велико! 

Освен нас имаше и други туристи, седнали на земята в края на залата за церемонии, които бяха извадили камери и телефони и снимаха всичко. В повечето други манастири, снимането вътре е строго забранено. 

С интерес наблюдавах малките послушници, деца между 6 и 8 години, които едва се сдържаха да не прихнат в буен смях. Използваха всеки момент в който не са наблюдавани от възрастните монаси да се побутват и да си шушукат нещо. Виждаше се как им коства неимоверни усилия да останат сериозни, но не им се получаваше. Стана ми много мило :)
 
Манастирът Тикси е създаден през 1433 г. Архитектурата му е много подобна на двореца в Лхаса (Тибет), затова е известен като малката Потала. Това е най-посещаваният манастир в Ладак.

Тук видях и жени монаси, не знам как се казват, облечени също като мъжете и с късо остригани коси. Оказа се, че към този манастир има 26 монахини, но мисля, че обитават отделни от мъжете сгради. Исторически, монахини има в Ладак от над 500 години, като през годините са намалявали, почти до изчезване. Днес са си направили асоциация, подкрепена от Далай Лама и броят им отново започва да се увеличава. В момента в целия Ладак са около 1200. Една от причините жените да искат да се посветят на служене е достъпът до знания. Обучават ги на всичко, езици, география, биология, математика, всичко. Специално обучение преминават и за местната медицина „амчи“, за да могат да помагат на хората.

По време на цялото ни пътуване, силно впечатление ми направи, че много от монасите с които разговарях говореха много добър английски, а някои дори знаеха къде се намира България.
 

Снимка: Петър Паунчев







Във всички молитвени търкала всъщност има навити на руло мантри, изписани върху кора от дърво, хартия или кожа. Винаги се завъртат по посока на часовника и въртейки се молитвите се разнасят из Вселената и помагат на цялото човечество да постигне просветление. 



Завършена пясъчна мандала.


Снимка: Петър Паунчев

Снимка: Петър Паунчев

Снимка: Петър Паунчев




Манастирът Хемис (Hemis)

Без изобщо да се замислям мога да кажа, че Хемис, заедно с Ламаюру са ми най-любимите в Ладак. Не толкова атрактивни като Тикси, но пък бяха с толкова хармонична енергия, че можех да остана поне година в тях. Снимането вътре беше абсолютно забранено и не мога да покажа невероятните стенописи и сребърните статуи със скъпоценни камъни. 

Манастирът Хемис е съществувал преди 11-ти век, в този си вид е от 17-ти век. В него служат близо 500 монаха. Историята му е дълга и впечатляваща, свързана с известния йогин Наропа, създател на Шестте йоги, чрез които друг известен йогин и магьосник Миларепа постига реализация.

Манастирът е седалището на Друкпа, основна линия в Тибетския будизъм и тук се администрират всички манастири в Ладак. Това е и мястото където се обучават всички лами.





Снимка: Петър Паунчев

Нашите таксита изглеждаха така. Снимка: Петър Паунчев



































































Манастирът Шей (Shey)

Селцето Шей е може би най-зеленото място, което видяхме в Ладак. Влажната зона, която е причина за изобилната зеленина е превърната в защитена местност и приютява разнообразен живот. В миналото Шей е било лятната столица на Ладак. 

Манастирът не ме грабна особено, може би защото вече бях много изморена.          




Снимка: Петър Паунчев



Снимка: Петър Паунчев