04 март 2012

Малко за вещите


Преди няколко години помагахме на Павката да разчисти една къща, в която живееше клошар. Самонастанил се в чужда собственост, правил редовни клошарско-пиянски сбирки и няколко умишлени палежа. Двуетажна къща, ако помня добре с шест стаи. Трябваше да изнесем всичко от нея и да го натоварим в няколко камиона.

Влязох вътре и онемях... Дрехи, парцали, бутилки, буркани, стара техника, лампи, картони, кукли, играчки, всякакви съдове, и буквално каквото се сетите още в огромни, невиждани количества. От стая на стая все по-страшно ми ставаше. Озовах се пред мръсна олющена дървена врата, от където се чуваше тракане. Влязох. Пред очите ми имаше около 25- 30 стари будилника, от онези кръглите руските от едно време. Всички тракаха в различен такт. Имах чувството, че участвам в някакъв психарски експеримент. Не знам точно колко време стоях там, докато два от будилниците не звъннаха почти едновременно.

Отидох да си поговоря с човека. Разказа, че има къде да живее, някакъв апартамент, но предпочита да е тук. Повече място има за вещите му. Жена му го оставила, а децата му не искат да чуят за него. Осъзнава, че е болен, не веднъж се е опитвал да спре да събира всичко, но после пак започва. Затова и правил пожарите. Предложи ми да взема някой от неговите боклуци, които за него били много ценни. Отказах. Достраша ме да не стана като него. Знае ли човек на къде ще го избие?...

Прехвърлих наум хората около мен и открих няколко подобни вещомана. Домовете им са претрупани със сувенири, книги от комунизма, мебели и дрехи от детските им години. Ей така, за всеки случай. Някой от тях пазят даже предмети, които определено им носят негативни спомени, всеки път като ги погледнат. За да не би случайно да пуснат миналото им да си отиде. Имам един приятел например, който толкова се е привързал към всяка една от своите вещи, че ги счита за живи същества със собствен дух. Ако нещо се загуби или счупи го преживява седмици.

Доста неща изхвърлих в последните няколко месеца от къщи. Ако трябва да съм точна, около 8 големи чувала и 14 кашона с боклуци. Нямам идея как съм ги събрала, наистина! И ще продължавам да чистя, че нещата се трупат с упорито постоянство. Далеч съм от идеята, че ще успея да превърна дома си в интериорния минимализъм на японците, но колкото по-празно, толкова повече място за движение на енергиите.

Идва пролет, приятели. Чудесна възможност да се отървете от старите ненужни вещи и да ви олекне във всичките му смисли. Може да ги подарите, продадете, дарите, изхвърлите, или да ги унищожите.

Желая ви успех и категоричност :)