30 юни 2013

Понеже ви мързи да пишете, ще ви разкажа как се развиха нещата в къщи миналата седмица.

Много скъп приятел ми дойде на гости за няколко дена. Не се бяхме виждали над 5 години, понеже не живее в страната. Чудна среща! Дълбоки и искрени разговори, разходки край морето, това- онова, разказвахме си наученото. От дума на дума стана въпрос и за идеята за предизвикателствата.

Два дена по-късно Пламен е вече пред вратата на познат в друг град, който не е виждал повече от 15 години. Ей така, знае му адреса, отива и звъни. Човекът е там, а двамата са еднакво приятно изненадани. Дали заради разговора ни или заради някакви вътрешни нужди- все едно. Важното е, че хората са се радвали :)

А новото предизвикателство, което ще е до края на юли е още по-лесно от първото:
кажете или покажете на всички важни за вас хора, че ги обичате и ги цените.

Нещо толкова просто и толкова вдъхновяващо, а все се отлага за някой друг път, който може и да не дойде никога. Пък и хората много се плашат от такива изблици. Защо?! Нищо задължаващо няма в това, нищо обвързващо или притеснително. Позволете да ви обичат и обичайте :)

Повечето от вас знаят моята история от преди 13 години. Вечерта преди да загубя най-близкия си човек много исках да му кажа, че  го обичам безкрайно. Имах такъв порив да си споделя чувствата, но така и не го направих, мислейки си, че моментът не е подходящ и може да почака. На другия ден човекът беше починал. Толкова... От тогава никога не съм отлагала отношенията си с хората, защото знам, че може да нямам друга възможност. Изобщо не ме притесняват ококорените невярващи, понякога изумени очи пред мен. Казвам си всичко :)

Хайде, желая ви успех!