Глината се оказа, по-жива отколкото някога съм си представяла, със собствен характер и настроение. Не може да бъде укротена и впримчена в някаква форма ей така, трябва и тя да го иска. Постигането на хармония между твореца и глината е взаимно съгласие, което не винаги се постига от първия, втория или третия път.
Каквото вложа в нея, тя изкарва двойно повече от мен. Аз влагам моментни емоции, а тя вади от дъното на душата ми разбиране. Започвам форма, а тя я доразвива и ми предлага нови решения. В някои дни директно ми отказва да работим заедно, слушам я.
Глината също лекува перфекционизъм (на 100 %) и мания за контрол. Установява смиреност, но и събужда страст. За моя изненада детето в мен изчезва изцяло докато работим с глината. Излиза нещо друго, което все още не мога да определя: древно, колективно, мощно…
И след формата идва ред на другия основен съавтор на творбата – огъня. Ако сме работили в съгласие със земята, предметът ще издържи и няма да се напука от високите температури. Но след това идва ред на глазурата, където вече процесът за мен е изцяло изтърван и неуправляем (жеравите например), не знам какво ще се получи до последно. И отново огън.
До сега нищо не ме е грабвало така. Не ме е предизвиквало да се задълбоча и да се отдам, докато постигна майсторство в управлението на всичките процеси. Липсват ми познания и пещ, но няма за къде да бързам. Ето първите ми опити.
