20 септември 2011

Изтривам следите ти от къщи една по една. Първо изхвърлям старите различни чорапи, които забрави в гардероба. После двете вилици, с дървените дръжки, с които се хранехме в последните месеци, докато пътувахме от град на град. Да, хвърлям ги. Изтърквам от пода очертанията от купичката на нашето куче. Кучето, което ни събра. С гъбичка измивам отпечатъците ти, които остави по стените, докато майстореше по твоя си начин. Почиствам и банята основно. Да изкъртя ли контактите, които поправи? А простора? А другите неща? Май не мога да изхвърля керамичната подложка за нашето пиене на кафе. И картата на света, която ми подари когато дойде...

Чудя се дали и ти правиш същото в другата ни къща. Дали палиш дървената ламперия, която лакирах преди месец? Чупиш ли хладилника, който поправих? Накъсваш ли в момента копринения шал, който намерихме заедно? Изхвърляш ли шарената черга, която направихме на параван? Знам, че не можеш да изхвърлиш картината, която нарисувах. И с цветята няма да се сбогуваш. И косата ти скоро няма да порасне, за да ме забравиш по-бързо. А белега с татуировка ли ще го прикриеш?

Май не можем да си изтрием следите. А? Прекалено много неща сътворихме заедно. Прекалено много любов вложихме във всяко кътче, до което се докоснахме. И всичките врати, които си отворихме един за друг... Смехът ни още кънти по местата, през които минахме. И сълзите са си още там. Затова по-добре да не се опитваме. Да си кажем „Благодаря!“ и „Светъл път!“.

И знам, че пак ще се видим, не по-рано от петнадесет години. Случайно, разбира се. Може би в твоята страна? Ще е ранна есен и ще е валяло. Светлините на жълтите лампи ще се отразяват в мокрия асфалт. До нас – някакъв каменен мост. Аз ще бъда с пусната коса, а ти ще си в яке с високо вдигната яка. Ще е хладно, но меко. Ще се спрем и ще се гледаме отдалече, за да сме сигурни, че се разпознаваме правилно. После ще заплачем. Дълго и искрено. Няма да се прегръщаме. Ще отидем в близкия ресторант, за да пием червено вино до сутринта. Ще ядем киш и ще си разказваме животите. И ще бъдем щастливи. После ще седнем в първото отворено кафене. Ще пием кафе с мляко и ще мълчим. Ти ще гледаш през прозореца, аз ще си гледам в чашата. Накрая ще си вдигнем яките, ще затегнем шаловете и ще си кажем „Благодаря!“ и „Светъл път!“.