30 декември 2010

Весели празници!

Скъпи приятели, за новата година ви желая да бъдете свободни, за да се радвате изцяло на чудото Живот! Бъдете обичащи, откриващи, добротворни и здрави! Нека всеки получи каквото му се иска.
Светли пътеки!

20 декември 2010

Национален парк Йосемити

За Йосемити няма да пиша. Пред природните гледки, историята на парка и цялата скучна фактология губи смисъл. Тук се идва с приятели, поне за седмица, на палатка и без много багаж.











Но и тук много уредено. Вървяхме по бетонни пътеки, а когато стигнахме до една чешма, се оказа, че водата е силно хлорирана.

18 декември 2010

Горите на Мюър

Националният паметник Горите на Мюър се намира на 19 километра северно от Сан Франциско. Той е създаден с цел опазване на 2,24 кв.км естествени местообитания на калифорнийска брегова секвоя. Това е последната гора с такива секвои на планетата. В миналото е била разположена на площ от 2 млн. акра, но днес е само върху 4 процента от тях.
Калифорнийската брегова секвоя като вид е на 260 млн. години. Средната височина на дърветата е около 70 – 80 м. Кората й достига до 30 см дебелина и съдържа танин, който й предава червения цвят. Дървесината й е труднозапалима, а специфичните съставки в кората я предпазват от лишеи, гъби и насекоми. Корените са плитки, растящи хоризонтално, а не на дълбочина. Поради тази причина цялото движение в парка става по определени пътеки, като излизането извън тях се смята за федерално престъпление. Този вид секвои вземат вода от мъглите, затова виреят само до около 30 мили навътре в сушата. Не понасят вятър.
Гората си е направо магическа. Поглъща те и те поема. Само след няколко минути губиш личността си и ставаш едно с Цялото. И тук имахме обидно малко време. Прибягах всичко.













17 декември 2010

Кей 39

Един следобед излязох на разходка. Бях тръгнала към залива. Стигнах до някакъв кей и чух от дясната си страна особени животински звуци. Обърнах се и дълго се взирах в картината, непроумявайки какво точно виждам. Изведнъж осъзнаването ме цапна в главата - морски лъвове! Толкова много се зарадвах, че започнах да подскачам с шумно възклицаване. Една възрастна двойка дълго ми се смя на изненадата. Ето, ако бях прочела предварително за Сан Франциско, нямаше да мога да се зарадвам толкова искрено.
А лъвовете са просто прекрасни!









16 декември 2010

Голдън Гейт

Мостът Голдън Гейт се посещава от 16 милиона туристи годишно. Прелестни снимки може да направите рано сутрин или преди вечер, от нетуристическите места. Ако не държите да видите известния мост, има къде-къде по-интересни неща, с които няма да си загубите времето.




13 декември 2010

Китайският квартал

Китайският квартал в Сан Франциско е основан през 50-те години на 19-ти век. Тук и на кей 39 прекарах най-много време. Правиш няколко крачки от хотела в САЩ и навлизаш в Китай. Веднага те блъска тежка миризма на мръсно, мазно и лепкаво. Прехвърляш раницата на гърдите си и я прегръщах с две ръце. Минаваш покрай сергии с изкарани буквално на улицата храни и меса, стари, с накацали мухи по тях и особен тъмен цвят. Почти никой не говори английски, даже млади хора. От китайските надписи трудно се ориентираш къде какво има. Но за сметка на това, въображението доста се развива. Десетки магазини пълни с корени в различни форми, бурканчета с неясни за мен неща, пакети с неизвестни растения. Чудесно място да се луташ с часове.





12 декември 2010

Сан Франциско, Калифорния

Сан Франциско се слави като един от най-космополитните градове в САЩ. Втори по скъпотия след Ню Йорк. Многообразието на града е видно от големите китайски, италиански, латиноамерикански, ирландси, японски и други общности. Всеки 6 мъж е гей, за жените не знам как стоят нещата. Голяма част от града е унищожена при земетресениe 8 по Рихтер, през 1906 година, когато са разрушени над 35 000 сгради и са загинали около 2 500 души. През 1989 година има ново земетресение, 7 по Рихтер, с 63 жертви.
Много свеж град, но и доста опасен за самотни чужденки, разхождащи се посред нощите. Добре, че се научих да бъда невидима.

Гледка от хотелската стая.




Градът е построен върху 42 хълма. На места улиците са доста стръмни.


Кулата Койт.

Тихият океан.




Къщата на Джон Мюър, за когото не бях чувала до сега. В САЩ го наричат "бащата на националните паркове". И наистина има впечатляваща биография.

И едно колибри :) Тъкмо предния ден говорих колко много искам да видя.


Красиви рисунки, със социални послания. Тези са от централната част. Една вечер ходих на купон в мексиканския квартал, при група българи. Много от стените в квартала бяха изрисувани с подобни картини. Истинско изкуство! За съжаление беше тъмно и не снимах.


Островът отзад е Алкатрас. Дълго време е бил военна база, но понеже не е било икономически изгодно, го правят на затвор. Първо военен, след това цивилен. Тук са държани някои от най-опасните престъпници в Америка през 30-те и 40-те години на 20-ти век. Рекламира се с пребиваването на Ал Капоне. Няма нито едно потвърдено успешно бягство от тук. Днес островът е национален парк, а затворът е превърнат в музей.






Вечерните разходки из притихналите улици носят много адреналин.

Пирамидата " Трансамерика" е висока 260 метра и е един от символите на града. В средата.