Село Косово.
Очарователно място. Местната кръчма носи лежерното име "Безгрижен живот" и обслужва 9-те души население. Ние спахме в Хаджийската къща, която беше толкова уютна, че не ми се излизаше от нея. Ако имате път натам - не го пропускайте.
Спокойно можете да подминете Бачковския манастир. За който не го е виждал преди- жалко. Сега се е превърнал в пошла туристическа атракция, с просташки фонтан в двора и с палми. Палми, хора! Вдигнаха ни и луд скандал, че не сме видяли табелата "Снимането забранено" и сме си изкарали апаратите. Тъжна работа... Но да се върнем на Косово. Очарователно място.
29 декември 2013
25 декември 2013
2013-та ме подхвана още в самото си начало и не ме изпусна до последно. Хубава година, не толкова интересна, колкото важна, с цвят на почти узряло грозде. С усещането, че слагам основите на къща, нареждам първия етаж от камък, а втория обличам с дърво и кал. Прозорците ми не са още уплътнени, остана и покривът.
Удовлетворяваща година. Не ми бяха спестени уроци, не липсваха драми, но пък спокойствието беше повече от всякога и често се чувствах искрено благодарна. Миналото вече изглежда много далечно. Утре е прекалено абстрактно. Днес имам време да се движа бавно.
Запознах се и с тъмната си страна. Интересна и поучителна среща, която ме донаучи на приемане. Ин и ян се събраха накрая след дългогодишни опити да изолирам тъмното в клетка. Каква глупост от моя страна!
Ще запомня 2013 година и с тишината. Преди огънят ми лумваше огромен и после умираше от изтощение. Сега е с равномерен неизгасващ пламък. Не силен, но достатъчен.
Вероятно през 2014-та ще отида на първия си концерт в живота (да, не съм била нито веднъж), вероятно ще видя Франция, Испания, Ирландия или Мароко, ще плувам повече от други лета в морето и най-накрая ще добия тъмнокафяв тен. Вероятно ще видя северно сияние, ще се срещна с вълк и ще се влюбя отново. Има много „вероятно”, ама ми е прекалено далече, прекалено абстрактно… Все са пътища- ще се вървят. Продължавам.
А на вас ви желая 2014-та да ви е с цвят на летен залез. С атмосферата на калдъръмени улички, чаша домашна лимонада на стара маса от масивно дърво, с насядали близки приятели на нея и звук на безгрижен групов смях... Да ви е леко и свободно, светло и уютно!
Да се движите бавно, за да го виждате и чувате... Животът...
Хубави празници и плодотворна нова година!
Удовлетворяваща година. Не ми бяха спестени уроци, не липсваха драми, но пък спокойствието беше повече от всякога и често се чувствах искрено благодарна. Миналото вече изглежда много далечно. Утре е прекалено абстрактно. Днес имам време да се движа бавно.
Запознах се и с тъмната си страна. Интересна и поучителна среща, която ме донаучи на приемане. Ин и ян се събраха накрая след дългогодишни опити да изолирам тъмното в клетка. Каква глупост от моя страна!
Ще запомня 2013 година и с тишината. Преди огънят ми лумваше огромен и после умираше от изтощение. Сега е с равномерен неизгасващ пламък. Не силен, но достатъчен.
Вероятно през 2014-та ще отида на първия си концерт в живота (да, не съм била нито веднъж), вероятно ще видя Франция, Испания, Ирландия или Мароко, ще плувам повече от други лета в морето и най-накрая ще добия тъмнокафяв тен. Вероятно ще видя северно сияние, ще се срещна с вълк и ще се влюбя отново. Има много „вероятно”, ама ми е прекалено далече, прекалено абстрактно… Все са пътища- ще се вървят. Продължавам.
А на вас ви желая 2014-та да ви е с цвят на летен залез. С атмосферата на калдъръмени улички, чаша домашна лимонада на стара маса от масивно дърво, с насядали близки приятели на нея и звук на безгрижен групов смях... Да ви е леко и свободно, светло и уютно!
Да се движите бавно, за да го виждате и чувате... Животът...
Хубави празници и плодотворна нова година!
Абонамент за:
Публикации (Atom)