20 декември 2015

Залезът вчера


"Най-доброто лекарство за всички недъзи - солена вода. Пот, сълзи и море."  Карен Бликсен


24 ноември 2015

Централен Балкан

И в живота искам да съм такава, каквато съм в планината. В себе си имам само смирение, уважение, възхита, разбиране, благодарност и радост. И целеустременост, от точка А до точка Б. Всичко друго ми е излишно.









фотограф: Петър Паунчев




фотограф: Петър Паунчев


12 ноември 2015

Край Арда

Зарязахме всичко и да се отмием от последните емоции прекарахме два дни само на реката.
Магия са тези Източни Родопи, магия!










11 ноември 2015

Гробницата до Мезек

Продължихме към Мезек. Отказах да посетим крепостта, втори път не бих си го причинила, затова се запътихме към известната гробница в района.

„Тракийската куполна гробница до Мезек е датирана от 4 - 3 в. пр. Хр. Открита е случайно от местни жители през 1931 г. Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Обявена е за паметник на културата в бр. 67 на Държавен вестник от 1968 г.

Гробницата е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 м и диаметър при основата 90 м. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през дълъг повече от 20 м коридор (дромос). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях – кръгла погребална камера с кошеровиден купол. Общата дължина на съоръжението е около 31 м.”

Стигнахме до една табела за стрийт изкуството и бяхме сигурни, че не това е пътят за гробницата, а по-скоро един прашен път в ляво. Все пак питахме. Оказа се, че беузмните рисунки по земята водят към гробницата.  Помислих, че гробницата е много далече, защото няма как да бъде свързана с рисунки на воини с маорски бойни шарки по лицата. Съвсем скоро обаче стигнахме до каса с вход, където платихме да се „насладим” на творчеството и на други интерпретатори на българската история.

Разочарованието беше огромно, възмущението двойно. Толкова бях потресена, че не ми се снимаше и съм направила много малко снимки от потресаващите декори на мястото. После ми стана тъжно и жалко. За това как на хората не им прави впечатление, че с нашите пари са превърнали едно от ценните ни културни наследства в пошла атракция, която не само не буди възхищение, а напротив. А можеше просто да я оставят така – „необлагородена”. 
Но нека се поразходим заедно.

Това е официалната табела която води към гробницата. Тук няма да видите историята на гробницата, описания на съкровищата които са намерени тук, нито повече информация за това къде отивате.

Пътят до гробницата.






Стига се до две редици с много табели, казващи нищо, нашарени с рисунки с ужасен печат. Няма да коментирам уместността на стила им.


Кибела, разбира се, няма нищо общо с тази гробница, както и всичко друго по табелите.

Старата мраморна плоча на входа на гробницата.

На таблото в дясно е поставен текст за историята на холограмите в България и за хората които правят холограми. На таблото в ляво са залепени стари изрезки от вестници от намирането на гробницата и доста по-пресни.

Въпросните холограми с изключително обяснителен текст.

И след като видях този гримиран манекен, облечен в не знам какво и неясно с каква цел поставен тук просто излязох и си тръгнах.

 Това престъпление е извършено по проект на Община Свиленград- BG161РО001/3.1-02/2009/002 “С богатството на миналото към атрактивно бъдеще”. Целта на проекта е била  подкрепа и подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура на Средновековната крепост и Тракийската гробница в с. Мезек. Проектът е финансиран от ОП “Регионално развитие” 2007-2013 г., а инвестицията е на обща стойност 3 142 267.50 лева.

Споделяйки разказа си с мои приятели и познати стана ясно, че и на други места където е шарила тази програма резултатите са подобни, например стара тракийска гробница някъде си, постелена с червен килим и украсена с вази от магазините за 1 лев, имитиращи китайски, с изкуствени цветя. Не знам в момента какво мога да направя по въпроса. Не съм в тази сфера и не знам как да проследя цялата стълбица от началото до края, но нямам намерение да стоя и да се възмущавам безучастно. Тези практики трябва да се прекратят. С всичко което имаме по нашите земи като културно и природно наследство може да бъдем една от най-богатите страни в Европа. Да се гордеем, че сме родени и отраснали по тези земи и да живеем много по-добре. И това не е псевдо патриотизъм. Оххх...




10 ноември 2015

По родопските светилища

Три жени, една кола и Котарашки за настроение. Всяка си носи мислите в чантата- материали за рисуване, учебник и книга. Време имаме и няма задължителна програма. Важното е да остане достатъчно за излежаване край Арда и плуване.


Започнахме с Глухите камъни. Особено място със сила, още не пипнато от разрушителната оперативна програма "Регионално развитие". Теориите за това какво точно се е случвало тук са много, но може би най-интересните по темата са включени в една статия на списание "Осем" - тук.








Продължихме с българския Стоунхендж - кромлехът при село Долни Главанак. Преди години, когато дойдох за първи път тук ми трябваше около час да намеря мястото в гората където се намира светилището. Вече има пътека, табели и хора.

Скалните ниши до Долно Черковище. И тук се връщам след години. Мястото е променено до неузнаваемост. Заради евтиното и нескопосаното "благоустройство" на туристическата инфраструктура мястото изглежда незначително.


На другия ден - Перперикон.









Погледнах набързо промените от последните години и веднага свих в дясно в гората, където се намира една голяма част от светилището, непипната все още, дива и истинска. Това е нещо което си струва да се види. Такова каквото е било.