Скален манастир „Свети Никола”, Турция

Манастирът е строен между 527 и 565 г.сл.Хр.
С една дума - впечатляващо! С няколко думи - трябва да се види!

Толкова. На пролет пак.

Визе, Турция

Градът е разположен на 180 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на
планината Странджа. Това е малка част от него.

Стара българска църква, възстановена и превърната в джамия през 2007-ма година. Преди това половината е била заровена до някъде и забравена от всички - и българи, и турци.

Следи от стари крепостни следи. Местното кале.

Къйкьой (Мидия), Турция

Ходенето в Турция стана почти инцидентно.
С Недрет (на втората снимка в дясно) се запознахме на едно туристическо изложение в Бургас, преди няколко месеца. От малкото думи стана ясно, че имаме еднакви интереси и подобни хобита. Разменихме контакти и ето ме един ден в Турция. Посрещането беше типично по турски - толкова гостоприемно, та чак неудобно да му стане на човек. Целият ден беше отделен за нас. Чувствахме се като много важни гости.

Къйкьой е някогашното тракийско селище, носещо тогава името Салмидесос. Мястото е с богата история, която не ми е силната страна.
Диви плажове, девствени гори - това веднага грабва вниманието. И хората. Усмихнати, спокойни, безкрайно любезни, любопитни и внимателни. Няма никакви следи от стрес или дискомфорт. Всеки път се чудя как постигат това.

Втората ни спирка след Лозенград беше това уютно кафе, близо до един цигански квартал. Имах нужда да остана тук за по-дълго време, ама не беше удобно.

Снимка: Недрет Бензет

Реката, на която й забравих името.

Снимка: Недрет Бензет

Черно море.

Стари бежански къщи в града.

Малко рибарско пристанище. Хората тук се чудиха дали отровата, която сега тече по Дунава, ще стигне и до тях. Кой може да каже?

И продължихме.

Драматични небета

Последен залез от изминалото лято...