С първия влак

Любим

В търсене на средиземноморския буревестник

14 часа в морето, от Несебър до Резово и обратно. Вече съм проверена- не ме хваща морска болест. Вълнението в един момент стига до 3 бала. Слънцето бели кожата, солта се просмуква през влакната на дрехите, сърцето пее.

Дължина на тялото: 35 см. Размах на крилата: 80 см. Оперение: възрастните и младите отгоре са тъмнокафяви, а отдолу – бели, едноцветно тъмна опашка. Биотоп: обитава морски крайбрежия и острови. Гнезди предимно на колонии по скали или в земни дупки, които сам издълбава.
Наскоро средиземноморският буревестник е обявен за световно застрашен вид със статус „Уязвим“, съгласно Червения списък на IUCN, включен в Приложение 1 на Директивата за опазване на дивите птици на Европейския съюз.

Казват, че са много тайнствени птици. Не много проучени, кацали за нощувка само в безлунни нощи. Дали е вярно не знам.

Возим се на романтичен катамаран, на 10 км от сушата, а на връщане покрай брега. Тихи сме.

Екипаж от 4 души, заместник капитанът е най-млад. Идва от Добрич, от малък в морето, мечтае за собствена лодка.

Обстановката вътре предразполага към целодневен мързел и удоволствия.

Мачти и платна.

Делфини ни посрещат и ни показват пътя за кратко. Извръщат глави към нас и ни гледат с изразително любопитство. Радват ни се колкото ние на тях. Филмът "Дълбока синева" ми минава през очите на бързи кадри: Жак, Енцо, делфините и онова чувство на почти докосната свобода...

Преживяването е толкова истинско, че ми се доревава. Кой знае кога пак... И кой знае дали някога...

Платната пуснати. Вятърът е благосклонен.

След морската болест, Ани я хваща носталгия.

Фарът на остров Св. Иван - царството на гларусите. Тук те са господарите - хиляди, можещи, търсещи, пазещи територия, често смело агресивни. Решавам, че искам да живея на острова и да пускам фара нощем.

Вилните селища по бреговете са накацали навсякъде.

Слънцето си ляга. Утре пак.

Слизам от катамарана и земята продължава с часове да се клати под мен. Лягам си - леглото се люлее. Едва сега усещам, че кожата ми гори безобразно, а косата ми е на фитили със сол. На другия ден всичко изглежда много далечно. Все едно е било преди месеци.