07 януари 2010

Западни Родопи

Наехме си къща за гости в село Черешово. Снимки на селото в гугъл не намерихме, та малко на риск тръгнахме към непознат район, за 5 дни. Оказа се, че сме на точното място. Селото е с двадесетина къщи и 6 души население. Гледките - чудни.

Докато се разхождахме из селото, една възрастна жена излезе на улицата, плесна с две ръце и започна да ни прегръща и целува, с насълзени от вълнение очи. Сякаш бяхме стари познати, които не беше виждала с години. Толкова беше щастлива, че вижда хора в селото! Малко тъжно беше. И аз ли ще се радвам така на всеки човек, когато отида да живея в малко планинско селце?

От друга жена си купихме домашно кисело мляко. Толкова бяхме забравили вкуса на истинското мляко, че ни се стори като екзотичен специалитет.

Изгледът от терасата ни.


Карамфил и неговото прекрасно куче Мечо. Местен човек, който отдели от личното си време да ни разходи из района. За някой досадник, за мен самотен алкохолик с драматична съдба. А е млад, на 50 и нещо...





Сушилня за тютюн никога не бях виждала.

Въпреки подробните обяснения на Карамфил, не разбрах как точно работи сушилнята.

С раници на гръб тръгнахме към пещерата Ухловица.

Минавахме през омагьосващи махали, незнайно на кои села.


Със страхотна атмосфера!





Пещерата Ухловица се намира на 3 км от село Могилица. Името й идва от думата "улулица". Образувана е преди 3.5 млн. години, включена е в списъка на 100 - те национални туристически обекта. Открита е през 1967 година от братята Димитър и Георги Райчеви и е отворена за посетители през 1984 година. Надморската височина на входа е 1040 м. От пещерата са проучени 460 м, а са благоустроени 330 м. Най-голямата дълбочина на пещерата (измерена до момента) е 25 метра. Постоянната температура е 10-11 градуса.
Годишно пещерата се посещава от над 9 хиляди души.
Най-интересно за мен бяха дендритните образувания, които приличаха досущ на морски корали. Има ги в цялата пещера.
Ухловица завършва с красиво езеро и бял каменен водопад.

Минахме и през Агушевите конаци - най-големият феодален замък на Балканите за онези времена, строен в периода от 1822 до 1846 година, от трима майстори за Агуш Ага. Сградата е обявена за паметник на културата и също е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Конакът е разположен на площ от близо три декара. Във всички стаи има камини и в почти всяка има баня. Баните ми бяха най-интересни. Намираха се в гардероба. Да :) Влизаш в гардероба и се къпеш. Имат много хитро измислена отводнителна система. Не ми е ясно само, как не са изгнивали дървените стени от влагата.
През 1965 година, Община Смолян взема конака и го ползва за музей. През 2000 -та година наследниците на Агуш Ага завеждат дело и наскоро си връщат имота. Ще кандидатстват по проект, за да реставрират сградата и отново да я отворят като музей. В момента няма експозиция, защото е прибрана от музея в Смолян, след като имотът е станал частен.

Агуш Ага е имал околко 10 -15 хиляди овце и огромни площи обработваема земя. Изнасял е за Гърция месо, кожи, мляко, сирене и кашкавал. За него са работили стотици ратаи. Преди да отидат да работят, са минавали през конака и са вземали храната си от това приспособление. Измислено е така, за да не могат работниците да виждат жените от другата страна на стената.

Все още е диво по тези краища. Ама диво.