02 март 2011

Дървени въглища

За производството на един тон дървени въглища са необходими 12 кубични метра суровина или приблизително един камион дървесина. От сухата маса на овъгляваната дървесина, 25 процента стават дървени въглища, а останалите 75 се изпускат в атмосферата под формата на некондензиращи и кондензиращи пари и газове. От тези емисии се отделят около 330 отровни вещества. Делят се на водоразтворими и неводоразтворими.

При дъждове водоразтворимите попадат в дълбочина в почвата и я отравят. Трудно разграждащите се пък нанасят непоправими вреди на повърхността. Където е имало жижни, почвата е отровена за години напред.

Димящите площадки са силно канцерогенни. Работещите по жижните стават в най-добрия случай астматици, а в най-лошия – умират.

Овъгляването на дървесината по открит способ е забранено в България от 2007-ма година, наложено от ЕС. Все още в страната има незаконни жижни, които работят с пълна пара. Снимките са от Турция.




Собственикът предпочита сам да свърши деликатната част от работата.





Тук стоях не повече от 5 минути. Заклашлях се от дима и работниците избухнаха в смях.
Единият каза: Сега си представи да стоиш цял ден тук.

2 коментара:

Анонимен каза...

Производството на дървени въглища датира още от древни времена, когато те са били основна суровина за ковачите.
Допреди няколко години имаше металургични предприятия, които ги използваха за повишаване на температурата. Днес се употребяват основно за BBQ и скари.
Потомък съм на прогонени от Мала Азия българи. За много от тях производството на дървени въглища е било поминък и средство за препитание. Познавах такива хора-отрудени, честни и скромни българи, но до сега не съм чул те или някои от техните потомци да страдат от астма. А ако доживея до техните старини и имам тяхното здраве ще бъда благодарен на съдбата.
Поради естеството на работа основният контингент от работници произвеждащи днес дървени въглища е от малцинствата. Големият проблем при открития способ на овъгляване е неорганизираното изпускане на газове и невъзможността вредните емисии да бъдат замервани, ограничавани (чрез филтри и др. методи), миризмата и самият начин на работа (всеки, който е виждал работещи жижни, пушекът, миризмата и разнесеният прах ще разбере за какво става въпрос).
Няма спор, че в 21 век подобен метод на производство е неприемлив.
Относно вредните газове със същия успех може да се спори за печките на твърдо гориво, фойерверките, и за каквото още се сетите.

Диана каза...

Няма спор за вредните газове от печките на твърдо гориво и т.н, или за "екологичността" на слънчевите панели, вятърните перки и т.н. Всичко е много относително. Радвам се за здравето и дълголетието на близките Ви, и се радвам, че фактите и статистиките също са относителни.
Благодаря за коректния коментар.