30 юни 2013

Понеже ви мързи да пишете, ще ви разкажа как се развиха нещата в къщи миналата седмица.

Много скъп приятел ми дойде на гости за няколко дена. Не се бяхме виждали над 5 години, понеже не живее в страната. Чудна среща! Дълбоки и искрени разговори, разходки край морето, това- онова, разказвахме си наученото. От дума на дума стана въпрос и за идеята за предизвикателствата.

Два дена по-късно Пламен е вече пред вратата на познат в друг град, който не е виждал повече от 15 години. Ей така, знае му адреса, отива и звъни. Човекът е там, а двамата са еднакво приятно изненадани. Дали заради разговора ни или заради някакви вътрешни нужди- все едно. Важното е, че хората са се радвали :)

А новото предизвикателство, което ще е до края на юли е още по-лесно от първото:
кажете или покажете на всички важни за вас хора, че ги обичате и ги цените.

Нещо толкова просто и толкова вдъхновяващо, а все се отлага за някой друг път, който може и да не дойде никога. Пък и хората много се плашат от такива изблици. Защо?! Нищо задължаващо няма в това, нищо обвързващо или притеснително. Позволете да ви обичат и обичайте :)

Повечето от вас знаят моята история от преди 13 години. Вечерта преди да загубя най-близкия си човек много исках да му кажа, че  го обичам безкрайно. Имах такъв порив да си споделя чувствата, но така и не го направих, мислейки си, че моментът не е подходящ и може да почака. На другия ден човекът беше починал. Толкова... От тогава никога не съм отлагала отношенията си с хората, защото знам, че може да нямам друга възможност. Изобщо не ме притесняват ококорените невярващи, понякога изумени очи пред мен. Казвам си всичко :)

Хайде, желая ви успех!


2 коментара:

greenspirit каза...

Здравей, Диде! :)
Твоето предизвикателство от предния месец аз го изпълних - обадих се на една приятелка, с която не се бяхме виждали от няколко години. Причината да прекъснем връзка бяха някакви мои идеи, че съм съден и отхврълен от нея заради постъпки в миналото. Преди една година и се обадих да й честитя рожденния ден и гласът и ми звучеше така, сякаш между нас нямаше никаква връзка, никакво приятелство. Тогава реших, че всичко е свършило. Но благодарение на фейсбук и на някои коментари, които тя направи по мой адрес през изминалата година, разбрах, че всъщност тя все още таи искрени приятелски чувства към мен. Писах й преди месец, че искам да се видим, когато съм в Бургас и тя писа да й се обадя. Обадих й се, уговорихме се и се срещнахме. Прегръдки, разговори, усмивки... Разбрах, че все още говорим на един език - може би дори повече отвсякога. Тя дори ми обясни, че съм в голямо заблуждение относно евентуално нейно отрицателно отношение към мен заради нещо в миналото. Та така - понякога (може би дори често) няшия объркан, комплексиран и страхлив ум си прави разни прибързани грешни изводи, че другите не ни обичат, че не сме добри, че не сме желани и т.н. По този начин някои се изолират и затварят в себе си, мислейки си, че са неразбрани и отхвърлени заради някое дълбоко скрито преживяване в детството, което ги е наранило дълбоко и е станало основа за изграждане на техния светоглед и очаквания.
Обаждайте се на хората, които искрено искате да видите - смятам, че най-често ще откриете, че те искрено ще ви се зарадват и че също сте им липсвали.
Успех на всички! :)

Диана каза...

Благодаря за споделеното! Гледай к'во нещо е животът...

И понеже имаше запитване за новото предизвикателство "Може ли да кажа на майка, че я обичам и с това да мина?" Не, не може :) Трябва да са хора, пред които до сега не сте се разкривали. Айде, хубава вечер :)