Ноемврийското предизвикателство си дойде само. Беше по гарите, в някое друго купе на влака, в зеленчуковите магазинчета и по улиците на Бургас.
Първоначално ми хрумна, когато видях един мъж да закусва баничка и му казах с усмивка „Добър апетит!“. Беше съвсем чистосърдечно. Този човек така лошо ме погледна, все едно му се подигравам. Замислих се какво лошо има в това да поздравяваш и заговаряш непознати. Толкова много втълпени фалшиви ценности, толкова много комплекси... Или пък страх обществото да не ни отхвърли. Как би изглеждала една страна, в която всички хора се поздравяват, усмихват се, помагат си, споделят кратки мигове и си продължават по пътя? За мен би изглеждало много, много добре.
Така, отнесох се, ще карам по същество. А съществото на нещата е в заговарянето на непознати хора, колкото повече, толкова по-добре. Ако може всеки ден – идеално :) Темата и интензивността на контакта е ваш личен избор. Може да е само „Добър ден!“, а може и да поканите непознат да пие кафе с вас. Може да предложите помощ на някой, може каквото ви се ще. В най-лошия случай ще ви гледат, все едно сте луди, като добрите варианти са доста повече. Важното е да сте искрени и усмихнати, с отворено сърце и прямота в погледа. Тогава се случват красивите неща. И някак си съм дълбоко убедена, че ако пет различни непознати души поздравят един намръщен чичко, накрая той ще отвърне. Пък после ще започне да прави същото с други, защото нормата вече е различна.
И сега като се замислих, се оказа, че някои от сегашните ми приятели съм ги открила точно по този начин! Наздраве другари :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар