10 ноември 2015

По родопските светилища

Три жени, една кола и Котарашки за настроение. Всяка си носи мислите в чантата- материали за рисуване, учебник и книга. Време имаме и няма задължителна програма. Важното е да остане достатъчно за излежаване край Арда и плуване.


Започнахме с Глухите камъни. Особено място със сила, още не пипнато от разрушителната оперативна програма "Регионално развитие". Теориите за това какво точно се е случвало тук са много, но може би най-интересните по темата са включени в една статия на списание "Осем" - тук.








Продължихме с българския Стоунхендж - кромлехът при село Долни Главанак. Преди години, когато дойдох за първи път тук ми трябваше около час да намеря мястото в гората където се намира светилището. Вече има пътека, табели и хора.

Скалните ниши до Долно Черковище. И тук се връщам след години. Мястото е променено до неузнаваемост. Заради евтиното и нескопосаното "благоустройство" на туристическата инфраструктура мястото изглежда незначително.


На другия ден - Перперикон.









Погледнах набързо промените от последните години и веднага свих в дясно в гората, където се намира една голяма част от светилището, непипната все още, дива и истинска. Това е нещо което си струва да се види. Такова каквото е било.



Няма коментари: