11 декември 2010

Национален парк Скалистите планини

Това беше най-очакваното от мен място и най-голямото ми разочарование.
От дете мечтая да видя Скалистите планини. Още от 8-9 годишна възраст, когато за първи път прочетох „Синовете на Великата мечка“. Е, видях ги, но само ги видях. После дълго анализирах случилото се, за да намеря за себе си някакво успокоително обяснение.

Връщам се в началото. По програма имахме посещение на национален парк Скалистите планини за целия ден, като в указанията пишеше, да сме в топли дрехи и удобни обувки. Във въпросния ден се събудих доста развълнувана. Минах през банята, облякох се бавно и завързах връзките на туристическите си обувки с особено внимание. Направих всичко това като свещенодействие, защото след няколко часа щеше да се сбъдне една от най-големите ми мечти. Трябваше да съм готова и хармонизирана за дългия планински преход.

Качихме се на един автобус и тръгнахме. Пътуването до парка ни отне около 3 часа. Спряхме до посетителския център и очаквах, че оттук ще тръгнем на някакъв преход в планината. Нищо подобно. Отново се качихме в автобуса и след малко спряхме за по снимка на нещо като паркинг. После пак така. Спирахме на различни места, за по 5-10 минути. В началото си мислех, че нещо не съм разбрала, кога точно ще е преходът. После се оказа, че такъв няма да има. Ще има само бързи спирки, колкото да си направиш снимка на фона на планината и да кажеш, че си бил на Скалистите планини. Наистина ми трябваше повече време, за да проумея какво точно се случва. И проумях. Не мога да ви опиша огромното си разочарование...

Предния ден пак бяхме в района на същата планина, но в по-ниската част и отново със стриктен часови график. Не успях да се отдам изцяло на усещанията тогава, понеже чаках следващия ден, който щеше да бъде истинската ми среща с планината. Иначе смело проповядвам сред приятелите си за "тук и сега" :)

Много мислих по въпроса, защо се получи така. Та нали ми беше мечта? После си спомних, какво съм казвала винаги за Скалистите планини: „Стига ми само да ги погледна, да усетя въздуха им, даже да не се качвам и скитам по тях. Това ще ми стига.“ Точно така и стана. Естествено, не съм го мислила наистина. Казвала съм го от една престорена скромност, в която няма нищо искрено, от възпитание, традиции ако щете. Да се правим на скромни и сякаш не искаме всичко, изцяло и много, защото е нахално някак. Но както си го поръчаме, така ще и дойде. Така, че мили хора, мечтайте смело. Смело и в подробности, за да се сбъдват мечтите ви както ги искате. Тук няма място за скромност. Каквото поискате, това ще ви се даде.

После си спомних какво казвам винаги за другата си голяма мечта – Тибетското плато и Хималаите изобщо. „Като видя Тибет, след това мога спокойно да умра“. Представяте ли си каква заявка съм дала на Вселената? И може би не ми е време за умиране, затова все се разминавам с това пътуване. След като осъзнах какво съм пуснала за материализиране, веднага започнах да коригирам поръчаното.


Националният парк Скалисти планини се намира в северната част на щата Колорадо, в района на Скалистите планини и покрива площ от 1076 кв.км. Той е най-високо разположеният национален парк в САЩ. Тук има 60 планински върха с височина над 3 700 метра.

Има също планински пътеки с обща дължина 578 км, 150 езера и 720 км в ручеи и потоци.



Понеже са избили всичките им естествени хищници, сега в парка има свръхпопулация на елени.







Магистралата е проходима само за два-три месеца в годината. На места минава на 3 750 метра надморска височина.



2 коментара:

windtank каза...

Тибет е мечта и на мен и сестра ми. Не знам защо, но изобщо не ми се струва невъзможно. :) Всичко е въпрос на отдаденост на идеята. А и Скалистите планини ще са си там още много много години. Дали ще отидеш там зависи само от това дали много го искаш, поне аз така ги виждам нещата. :)
Само здраве да има! Всичко останало е подвластно на желанието и волята. :)

Диана каза...

Абсолютно :)