18 октомври 2009

Или как ме промени пътят


Някой беше казал, че пътищата са винаги самотни.


Докато се усетя и вече съм на пътя. Возя се в някакво комби (вишнево) и си мисля за "случайностите". В главата ми излиза образът на г-н Георгиев и неговата доволна, знаеща всичко усмивка:
"Мили ми студенти, вие сте резултат от всичките ви досегашни избори, и тези които сте направили, и тези които не сте направили."
Както ми се яви, така и изчезна.
Поглеждам през прозореца и гледам родопски пейзажи. Прелест! Свалям стъклото и вдишвам литър свеж въздух. Дааа, това е друго нещо вече. Страничното огледало хваща бързо отражението ми и ме вика да се погледна. Няколко мятащи се от вятъра къдрици и две все по-непознати очи. Навеждам се леко напред, току виж съм открила и другите си части, но уви - не.
Очите пак ме викат, задържат ме. И в този момент киното започва.

Лентата завърта с бясна скорост десетки сцени от последните 15 години. Хора, улици, гари, влакове, лампи, къщи, срещи, смях, любов, драми и край на света (колко пъти "наистина" свършваше... ).

Опааа. Лентата се забавя и спира някъде там и отдавна.
Диана отива на първото си екскурзионно летуване с новия си клас от новото (трето по ред) училище. Рила. Раницата е толкова тежка, че не може да я носи. На поредния баир се вижда в чудо и решава да даде 5 от 10-те си лева с които разполага за двуседмичния лагер, на Желяз, за да й носи раницата до хижата. Той се съгласява, без да става ясно дали е заради парите, заради съчувствието или заради нещо друго. Когато стигат хижата (дори сега Диана е последна), последва клетва със сериозен поглед към небето "Никога повече по такива баири! Никога повече."

Лентата отново се забързва........ииииии........стоп.
Диана вече е туристка. Обикаля разни известни места и се диви на големия шарен свят. Докато пътува към конкретната цел, пропуска истинското пътуване и всички малки бонуси, които вървят с него. Стига до целта, но понеже е тръгнала с очаквания, разочарованието не й прощава. Понякога е леко, друг път е по-силно.

Тук някакъв проблем с техниката...л...е...н..т..а..т..а...е..... на..к.ъ.....са..на....
Диана е ловец. Алчен и страстен ловец на мигове. Забравила е клетвата за баирите. Не пропуска мероприятие или възможност за пътуване. Иска всичко и по много. Сега, разбира се.

...........иииииии..................фъррррррррррррррррррррр.......................................................................
Алчността е заменена от някакво носталгично колекционерство на моменти. Безценностите се разглеждат на тъмно, в самота и в подходящото метеорологично време.

............фъррррррррррр................оффф....тази техника.......................................................................
Диана се е превърнала в наблюдател. Обаче не безпристрастен. Изпитва благодарност за всичко, което й се дава и което не й се дава. Срещнала е много пътници. Всякакви хора. Едни са болни от мания за пътуване (тежка болест, но лечима), други търсят мястото си под големия свят. Някой се опитват с пътувания да залъжат онази голяма изначална дълбока самота в тях, но номерът все не става. Среща и такива чудаци, всеки с лична история, достойна за книга, които се чувстват навсякъде като у дома си. Те са й любимите. Познава ги по очите. Понякога се запознава с тях и слуша историите им с внимание. Друг път само ги подминава по пътеки, улици, спирки, кимва им с глава и се усмихват един на друг разбиращо.

Лентата напира......ииии............фъррррррррррр.....
Диана е развила чувство за отговорен туризъм. Зачита местните ресурси и хората в района. Дори да си плаща знае, че е на гости. Старае се да не се различава много на външен вид (шантави дрехи, провокативни прически и т.н). Опитва се да бъде полезна и когато й се дава възможност полага доброволен труд. Пазари от малките местни магазини, ако има и местни продукти, за да подпомага икономиката в района. Предпочита къщи за гости, вместо хотели. Търси еко сертификатите за услугите които ползва, ако ги има в района. Избягва найлонови торбички и винаги има една платнена чанта под ръка. Използва сапун и паста за зъби, направени изцяло от билки, които не замърсяват околната среда. За транспорта обаче нищо не може да каже. Ползва каквото й падне, в зависимост от парите с които разполага. Няма шофьорска книжка, колелото й ръждясва в мазето, а на стоп пътува само в крайни случаи.


Фърррррррррр............................................................................................................................................
Филмът нещо много се проточи. А, имало още малко до края.........................................................
Слънцето е изгряло едва преди минути. Диана седи на чисто мократа трева и се чуди как може да има кристална мисъл, толкова рано сутринта. Балканът мълчи, сякаш слуша изповед. Осъзнаванията изплуват подобни на мехурчета в локва.

  • Научила е, че всичките й страхове могат да се раздробят до два основни вида - страх за физическото тяло и страх за егото (сега е по-лесно да се отърве от тях).
  • Разбрала е, че често позволява да я лъжат. Така й е по-красиво някак.
  • Избрала е никога да не пада духом, каквото и да се случи. Или може да промени нещото, или не може. Успокоява се с "Винаги може да е по-зле".
  • Ако не чувства едно пътуване, просто не тръгва. После се оказва, че е имало защо.
  • Осъзнала е, че стресът и гневът са лично неин избор и нищо външно не е виновно за това.
  • Успяла е да захвърли всичките си предрасъдъци и използва възможността да общува с всякакви хора.
  • Старае се да се поставя на тяхното място. Така разширява собствените си възприятия за света.
  • Убедена е, че е лесно да се избягват конфронтациите.
  • Отказва да се разстройва много при раздяла. Казва си "до нови срещи" и вярва, че отново ще се върне някой ден.
  • Избрала е да не пътува с хора, които не чувства. Тук не прави никакви компромиси вече.
  • Не се страхува смело да сменя програмата. Ако нещо не й харесва, просто си тръгва. Ако нещо много й харесва, просто остава.
  • Чувства, че мястото и хората я променят, а тя променя тях по някакъв начин. Затова се старае да дава най-доброто от себе си.
  • Научила се е да пази любимите си места и случки в тайна от света.
  • И винаги да слуша духа си. Винаги!
  • И да прави нещата с уважение.
  • И да дава възможност на хубавите неща да се случват.
  • Да бъде щедра и да не отказва, когато й дават.
  • Развила е и търпеливостта си.
  • Осъзнала е, че няма нищо случайно във Вселената. Ако нещо не й е ясно днес, ще й стане ясно след време.
  • Приела е, че свободата, като всичко друго, е само и изцяло въпрос на личен избор.
  • Стигнала е до извода, че искрената усмивка отваря почти всички врати.
  • И че искрените благословии имат огромна сила и наистина работят.
  • Научила се е да бъде искрена, без да наранява хората.
  • А сега просто знае когато трябва да бъде някъде. И тръгва.

Чувам шофьора на виолетовото комби да ме вика по име. Нужно ми е малко време да се върна.
-Да?
-Диана, коя си всъщност ти?
-Хм, да беше ме питал вчера. Може утре да ти кажа. Днес не знам.