31 октомври 2009

Най-накрая


снимка: Малина Соломаха



Идеята за летенето ме тормози от почти две години. Ама нищо не правих по въпроса :) Само чаках. Та по едни странни стечения на обстоятелствата, прекарах два дена в компанията на един страхотен екип от летци и фотографи. Всички бяха рядко свестни хора.
Тук е мястото да изразя безкрайната си радост и благодарност на Светльо, който ме повози край морето, точно по залез слънце. Благодаря!
Светльо е абсолютен професионалист. Не усетих кога литнахме, нито кога кацнахме. Нямаше страх, нямаше стрес, имах му пълно доверие. Скоро ще му е готов сайта и ще го пусна тук.
Усещането да си във въздуха, без защитни стени и без сигурна опора под краката е невероятно! А вятърът...Ехххххх.
И хич не ми стигна, искам още и още и още...