Белгия

Изстъргах всичките си спестявания от касички и банки и тръгнах да празнувам. Поводите са много: защитих дипломната си с отличен; няколко от новогодишните ми самопожелания се сбъднаха: видях див, жив вълк на свобода и се влюбих отново (като гръм от ясно небе); но най-главният повод за черпене е, че най-накрая се подредих, събрах се и сега се чувствам категорично и абсолютно цяла и здрава и след три години денонощна работа върху себе си – преминала трапа и щастлива. Наздраве!

Взех фотоапарата на Петьо, понеже моя почти умря, след толкова години вярна служба и сега трябва да събера едни хиляда лева някак, за да се сдобия с нов Оли (олимпус) и заминах да разгледам какво има из Северна Франция. Обаче, не знам как точно стана, ама и не питах, се озовах, и то 4 пъти, в Белгия.

В Белгия всички карат колела, и съвсем малки деца и толкова възрастни хора, че са по-скоро за бастуни, отколкото за двуколки. Както всички знаят, шоколадът им е божествен, бирата – наистина вкусна, а кравите им са ужасяващ лабораторен експеримент – синьо белгийско говедо (вижте в гугъл снимки за какво говоря, беше ме страх да ги снимам от близо). 

Трудно може да се каже, че имат много дива природа (както и за цивилизованата част на Европа, слава Богу ние не попадаме в нея), по-скоро подредени позатревени места, с някой друг защитен вид, наричани „защитени територии”. С две думи равнинна европейска страна с най-висок връх от 694 м. не може да ме впечатли с много, освен с отношението на държавата към колоездачите. Но най-странното от всичко тук беше, че не се запознах с нито един човек! Това не се е случвало никога и никъде в цялата ми история на странстване по три континента! Явно съм била много заета с изучаване и анализиране на детайлите около мен…

Както се вижда на снимката, пътят е разграфен от двете страни за колоездачи. Ха, дано и в България същото някой ден!

Хич не ми хрумна да погледна този магазин за какво е. За бира или за колоездачна екипировка? И в двата случая ми хвана вниманието. 

Така романтичните вятърни мелници. 

По дворовете на хората. 

Не пропуснах да прескоча и до една защитена територия. 

И понеже са си избили видрите отдавна, сега са сложили тук една каменна скулптура, с надеждата някой ден да вземат да се върнат. 

Хотелите за буболечки стават все по-модерни из западните страни. То не е защото привличат хиляди туристи, а защото постоянно пръскат всичко зелено с какви ли не химикали и наистина изтребват повечето си насекоми. Във Франция например, видях няколко паяка, 5-6 вида бръмбари, един единствен кърлеж и като че ли това беше всичко.

Вместо край - някакъв вид рододендрон, инвазивен вид в доста страни.