29 юни 2014

Град Ипер, Белгия

В града кипи военен туризъм. Микробуси, автобуси, възрастни туристи, програми за военни турове, плакати, изложби на открито със стари фотографии – кошмар. Кошмарът е не туризмът, а човешката история. В началото всичко това ми се стори много цинично, чак извратено, но по-късно разбрах. 

Повечето от тези възрастни хора бяха братя, сестри, роднини и приятели на починалите по време на Първата световна война тук. Те идваха, за да търсят имената на близките си по стените на огромния мраморен мемориал Menin Gate. Над 300 000 души са убити в града по време на войната. Върху стените на сградата са изписаните имената на около 55 000 войници, чиито гробове не са известни и до днес.

По време на Първата световна война тук е бил използван за първи път ужасяващият газ – иприт, химическо оръжие, което е убило и осакатило хиляди души само за няколко часа. По този повод историкът Ернст Петер Фишер казва: "От този момент нататък науката изгуби своята невинност". Отровният газ е кръстен на града. През същата война градът е бил разрушен буквално до основи, по-късно възстановен с точност до най-малките детайли, с немски пари.

Мрачното минало на града не свършва до тук. В Средновековието от най-високата кула, която е била на върха на тогавашната прочута Текстилна палата (първата и последна снимка), са хвърляли живи котки, които се размазвали на градския площад, пред очите на хиляди възторжени зрители. Така си мислели, че гонят сатаната, който бил въплътен в котките. Последният такъв регистриран случай е бил през 1817 г. Днес има фестивал на котките и се хвърлят само плюшени котки. Това обаче, не може по никакъв начин да премахне горчивия вкус, който остава след като човек научи историята на града.










Няма коментари: