Лагуната е превърната в солници през 1906 г. Добивът на сол се осъществява по традиционен начин чрез слънчево изпарение на концентрирана морска вода. Дигите и валовете са идеално място за гнездене на птици, а в солената вода живеят специфични видове, които им служат за храна.
Днес Атанасовско езеро е:
• Едно от най-ценните и с най-голямо биологично разнообразие места в България;
• най-редкият тип екосистема в България (лагуните изобщо са най-редките природни местообитания в Европа);
• най-голямото находище на солянката, елегантната орхидея и солничното раче (артемия);
• най-богатото на птици място в България– тук се срещат 318 от 420-те вида наши птици;
• най-много видове от Червената книга на България;
• най-големите гнездилища на саблеклюна, кокилобегача и речната рибарка и единственият дом на малката черноглава чайка, дългоклюната чайка и дебелоклюната рибарка;
• едно от малкото места, където може да се види най-малкият бозайник на света – етруската земеровка;
• мястото с най-голям добив на морска сол в България;
• и най-голямото находище на лечебна кал в България.

Няма коментари:
Публикуване на коментар