09 септември 2009

Така видях Италия


























Всичко стана като на шега.
Един декемврийски ден от миналата година Петьо ме пита дали искам да отидем в Италия, на гости на леля ми. Казах едно възторжено "да" и толкова.
Някъде през февруари, Петьо вече беше намерил евтини билети до Венеция. Вариантите бяха за 10 и 22 дни. Казах му да купува за 22 дни.
С него се познаваме от има няма 10 години. От толкова време сме и близки приятели. Преживяли сме какво ли не. Както се казва - изяли сме една торба сол заедно. Често споделяме пътуванията си.
Изобщо не знаехме, дали ще можем да си вземем толкова големи отпуски, не знаехме дали ще успеем да съберем някакви пари, не знаехме какво ще правим толкова време в Италия. Нямаше голямо значение, ако стане - супер, ако не - здраве. То пък взе, че стана.
Програма не бяхме подготвяли. Идеята ни беше да отидем за 10 дена при леля, която живее от 34 години там, а после да доброволстваме седмица на едно място, където се занимават с биоземеделие. Не знаехме какво ще правим през останалите дни.
За себе си мога да кажа, че исках всичко да ми бъде изненада. Затова не прочетох нито ред преди да замина. Не ме интересуваше къде отивам, какво има и какво мога да пропусна. Исках само да се наслаждавам.
Самолетът ни излетя на 1 август по обяд. Вълнението беше голямо - за първи път летях. Бях покрила лицето си с ръце и не смеех да погледна през малкото обло прозорче. Изтървах цели две минути! После се дивях на гледката. Облаците, слънцето, планините, моретата!...780 км/ч, 11 000 м.н.в, температурата навън -52, моята +38 от вълнението.
В самолета си мислех, че тръгнахме малко безотговорно. Не си взех яке, спален чувал, палатка, канчето си. Петьо даже не си взе туристическите обувки, а тръгна по едни сандали за 12 лв, с които по-късно обиколи Доломитите.
Слава Богу, всичко мина повече от добре.
Много села и градове обиколихме. Много места видяхме. И планините усетихме и морето уважихме. Срещнахме прекрасни хора и ни се случиха невероятни неща. И пак се връщам влюбена...В едно листо, в едно перо, в един прозорец, в една река и една планина.
Успяхме да вземем всичко, което Италия ни предложи. А тя беше много щедра към нас.