18 септември 2009

Хижа Зени



Тук си пиех кафето сутрин.




Бино - с планински вятър по лицето.

Жена му Алба ни показва следващия маршрут.






Градчетата долу са Фиеро ди Примиеро, Тонадико, Транзакуа и Сирор. Така и не разбрах къде свършва едното и къде започва другото.

Всяка сутрин пред хижата пасяха сърнички и еленчета.



Изгревите бяха силни.




Гората до хижата много ми хареса. Като от приказка.




Едва на последния ден видях фигурата на молещия се човек на върха.






Вече сме в областта Трентино. Два дена преди това леля ни съобщи, че има изненада за нас. Доломитите! Изпаднах в луд екстаз...
Бяха резервирали места на една хижа за 5 нощувки. Малко се учудих, защото това означаваше, че няма да правим преходи от хижа на хижа. Този вариант се оказа по-добрият. Така видяхме повече места, като всеки ден рано сутринта хващахме някой край на планината. И походите бяха прилични, по 9-10 часа на ден.
Хижата беше прекрасна! Намира се на 3 км от най-близкото населено място, нагоре в планината. Гледката изумителна. На всеки половин час картината се сменяше.
Хижарите бяха много свежи, като особена симпатия развих към Бино. Лъчезарен, мъдър планински човек. Дъщеря им се казва Сиси, на 22 години, същата авантюристка. Тъкмо се беше прибрала от едно пътешествие до Арарат. Кучето им Рек също е една малка атракция.
Та, ако случайно се чудите къде да спите около Доломитите - това е мястото.
http://www.baitazeni.altervista.org/